Споделена отговорност между национални власти и евроинституции стои зад непълното докладване на случаите на злоупотреби с европейски пари. Това заяви главният редактор на “Биволъ” пред Комисията по бюджетен контрол в ЕП по време на дебат за усвояването на средства.
По думите му няма никакъв ефект от сътрудничеството между ЕК и страните-членки в общността за разкриването на измами. И определи процесът като “непрозрачен” както за разследващите журналисти, така и за обществото.
Припомняме, че през последните няколко дни у нас се разрази скандалът с изказването на земеделския министър Десислава Танева, която призова представителите в сектора да мълчат пред Европа за установените нарушения, за да не секнат финансовите потоци. Танева категорично заяви, че думите и са извадени от контекста. Малко по-късно същия ден зам.-министър от МЗХГ бе диагностициран с COVID-19. Цялата сграда бе затворена, а Танева - поставена под карантина за 14 дни, което възпрепятства журналистите от това да задават евентуални въпроси.
Според Чобанов три са причините за недостатъчното докладване на измамите от държавите-членки в ЕС.
Информацията за измами с еврофондове е засекретена от националните власти, които се опасяват от реакция на ЕК, която може да ги спре - такъв е и случаят с Танева.
“Тук ясно виждаме, че властите могат да разкрият измами, но не искат да ги съобщят на ЕК. Или най-малкото не искат да ги съобщят в необходимата за това степен”, отсече Чобанов.
Освен всичко местните власти крият информация за финансирани от ЕС проекти от журналистите и гражданите от опасения, че могат да я изложат на показ и да предизвикат реакция от ЕС.
Тъй като за измамите не се съобщава, съдебните органи не ги разследват достатъчно агресивно и не оказват пълно сътрудничество на ОЛАФ – Европейската служба за борба с измамите, обясни още главният редактор на “Биволъ” като даде пример с изтичането на евросредства към офшорки от извън страните.
Собственост в сянка. Пример – главният доставчик на оборудване е притежание на британска компания. Тя е собственост на британски гражданин. Той е просто подставено лице, притежава 200 компании и живее в Кипър. Компанията не е обозначена като офшорка. Решението е проследяване на собствеността до физическите лица и проверка на миналото им, отсече Чобанов и допълни - проблемът с корупцията ще се реши с помощта на прозрачност открити данни,проверка за конфликт на интереси, обозначаване на подставените и т.нар. видни политически лица, както и изготвянето на черен списък със замесени в измами компании и лица.
