Появи се дългоочакваният доклад на д-р Ангел Кунчев за епидемиологичната обстановка в страната във връзка с разпространението на коронавируса. След като се запозна с него, първата реакция на д-р Стойчо Кацаров бе: ”Докладът наистина не е за показване”. Ето какво пише лекарят в czpz.org.
Правителството взе решение да удължи срока на извънредната епидемична обстановка до края на месец юни. Мотиви за решението и анализ на епидемичната ситуация, както и преди не са оповестени.
Станаха известни, обаче мотивите за обявената на 14 май извънредна епидемична обстановка. Въпреки, че по закон е неизменна част от решението на Правителството за обявяване на извънредно положен докладът на Главния държавен здравен инспектор (ГДЗИ) така и не бе публикуван дори на Интернет страницата на министерството на здравеопазването. Здравният министър каза, че бил много подробен и обстоятелствен.
Поискахме и след дълго чакане накрая докладът ни беше предоставен по Закона за достъп до обществена информация. И стана ясно, че криенето му не е било случайно или грешка.
Докладът наистина не е за показване. В него има предимно обща информация, а научната му стойност е като за вестникарска публикация, при това не от най-добрите. В него има повече данни за разпространението на вируса в света, отколкото в България.
Единственият конкретен извод с оценъчен характер е, че „регистрираните случаи показват липса на тенденция по отношение намаляването на разпространението на COVID-19/броя на новорегистрираните заболели“. Край на цитата.
Какво ще се постигне? „Въвеждането на извънредна епидемична обстановка ще даде възможност за оценка на ефекта на деескалация на мерките ...“. Край на цитата.
След този генерален извод следва погрешно номерирано(показва, че е писано на коляно, някъде между 2 и 4 часа след обяд на 13 май) повторение на последните изменения на Закона за здравето, а именно, че:
1. причинителят на заболяването е вирус с неясен произход и инфекциозност
2. е ново заболяване за страната региона и света
3. се предава от човек на човек и води до усложнения при някои рискови групи
4. липсва специфично лечение
5. има огнища в цялата страна
6. няма имунопрофилактика
7. има регистрирани случаи сред медицински персонал
Ето текста на закона, приет и обнародван същия ден, за сравнение:
Чл. 63, (1) При непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка.
(2) Извънредна епидемична обстановка по ал. 1 се обявява за определен период от време с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването въз основа на извършена от главния държавен здравен инспектор оценка на съществуващия епидемичен риск.
(3) Непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите по ал. 1 е налице, когато при извършване на оценката по ал. 2 се констатира, че заразната болест по чл. 61, ал. 1:
1. е причинена от патоген с висок епидемичен потенциал (инфекциозност на причинителя, висока смъртност, множествен път на предаване или здраво носителство) и/или източникът, механизмът и пътят на предаване са необичайни или непознати, или
2. представлява сериозна опасност за общественото здраве, дори когато броят на установените случаи при човека е малък, или
3. може да затрудни или да забави мерките за контрол на общественото здраве, включително поради липса на лечение и/или ваксина и/или наличие на многобройни огнища и други, или
4. е с ниско имунизационно покритие на населението, или
5. е необичайна за региона, сезона или населението, или
6. протича по-тежко от очакваното, има по-висока заболеваемост и/или смъртност или е с необичайни симптоми, или
7. поставя в риск уязвими или рискови групи от населението (деца, възрастни хора, бежанци, лица с имунен дефицит и/или с хронични заболявания и други), или
8. има регистрирани случаи сред медицински специалисти.
При този текст на закона, правителството може да обяви извънредна епидемична обстановка също за туберкулоза(отговаря на критериите по точки 1, 2, 7 и 8), за морбили(1, 2, 6, 7) и кажи речи, за което и да е друго заразно заболяване. Законодателят е дал право на Министерския съвет да обяви извънредно положение по всяко време и за колкото си иска време. Използването на термина „извънредно положение“, вместо „извънредната епидемична обстановка“, не е грешка. Министърът на здравеопазването има неограничени права да налага каквито прецени мерки.
Това се вижда от текста на чл. 63б на закона:
„Чл. 63б В случай на кризисна ситуация, включително на масово навлизане на чужденци, търсещи закрила на територията на Република България, и при възникване на риск за общественото здраве, министърът на здравеопазването може да разпореди мерки и дейности за опазване на общественото здраве, различни от мерките и дейностите по този раздел.“
Всъщност единствената спирачка пред Правителството да суспендира всички граждански права под предлог за борба с епидемия, е докладът за оценка на епидемичния риск на ГЗДИ, който както се видя не е спирачка, а по-скоро ракета носител. Липсата на съдържание в този доклад, означава, че изводите за риска за общественото здраве може да бъдат всякакви или по-точни каквато са му е поръчани.
Докладът е доказателство(поредното) за лошата организация и липса компетентност на превенцията и контрола над заразните болести и необходимостта от дълбока реформа.
Решенията на Министерския съвет, взети по този начин, са най-силното доказателство, че законът трябва да се промени, незабавно. Аргументът, че министрите са добронамерени и извънредните правомощия са им нужни за да се грижат за нас е смехотворен. Напротив, здравословното поведение е на всяко действие на Правителството е да се гледа с възможно най-голяма степен на недоверие. На, което и да е Правителство, а най-много на тези, които искат извънредни правомощия „за да се
грижат за нас.“
Д-р Стойчо Кацаров
