Законът за движение по пътищата не трябва да нарушава конституционни права, гарантирани и от ЕС. Всеки нарушител на пътя трябва да плаща глобите си, но прилагането на подобна разпоредба трябва да се следи внимателно.
Това заяви пред bTV омбудсманът Диана Ковачева.
Причината за изказването й са спорните промени в ЗДП, според които водачи с неплатени глоби няма да бъдат допускани извън страната. Подобна мярка ще важи и всички пасажери в автомобила. Такъв контрол ще има на 8 от граничните пунктове, като на ГКПП “Калотина” вече действа от 3 юни насам.
Според решението, шофьорите, на които за първи път се връчват наказателните постановления ще имат право да продължат пътя си и да направят плащане до 14 дни. Водачите, които са с влезли в сила глоби трябва да платят на ПОС терминали на граничните пунктове, в най-близката банка, или да се разделят с книжката и талона на колата. За неплатени глоби ще се проверяват и останалите пасажери в колата. Така всички те ще трябва или да платят, или да се откажат от пътуването.
“В тази връзка е важно да отбележа, че към момента при влизане или излизане от Република България на проверка от страна на органите на Главна Дирекция „Гранична полиция“ подлежеше единствено валидността на лична карта или паспорт, с които пътуват гражданите“, посочи омбудсманът и допълни:
Упражняването на конституционни права не може да бъде свързано с изпълнението на задължения. Удовлетворяването на надлежно установените публични и частни задължения трябва преди всичко да бъде насочено не към санкциониране на личността на длъжника, а неговото имущество. И в случая е важно да напомним, че конституционното право на свободно придвижване и правото да напуснеш страната, когато решиш, са основни права, включително гарантирани и от правото на Европейския съюз“, категорична бе Ковачева.
Съгласно чл. 35, ал. 1 от Основния закон, всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Правото да се напуска страната може да се ограничава със закон, само за защита на изключително важни обществени интереси – от естеството на националната сигурност и народното здраве или за защита на правата и свободите на други граждани, обясняват от пресцентъра на омбудсмана.