Името на бившия шеф на ГДБОП Станимир Флоров фигурира в годишен доклад за изследване на корупцията у нас. Това става ясно от думите на един от авторите му- адвокат Андрей Янкулов. Мониторинговото изследване за 2019 г., озаглавено „Антикорупционни институции - активност без видими резултати“, е на ”Антикорупционния фонд”.
Пред БНР той сподели, че са анализирани над 40 ключови разследвания. Най-старите касаят бившия министър на земеделието Мирослав Найденов и бившия шеф на ГДБОП Станимир Флоров, а най-новите включват председателя на Агенцията за българите в чужбина, кметът на район „Младост“ и др.
„Изводите, които могат да се направят в общи линии са, че борбата с политическата корупция по високите етажи на властта, нейното състояние, не е особено задоволително.
Даже бихме могли да кажем, че са налице някои доста притеснителни тенденции. От четиридесетте изследвани случая, окончателно приключили с осъдителни присъди са 3, докато окончателните оправдателни присъди са 7. Има и значителен процент случаи, които са в неизвестно положение - или дълго време се развиват на досъдебна фаза, или просто няма никаква информация за това къде и какво се случва с наказателното производство. Това е близо четвърт от общия брой на изследваните случаи“.
„Едната осъдителна присъда е срещу председателката на Софийски градски съд Владимира Янева, другата - срещу бившия председател на Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси Филип Златанов и третата е по делото на Владимира Янева за другия подсъдим, който в крайна сметка получи административно наказание – глоба, Тодор Костадинов – шефа на дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР“.
В докладът е използвано по-широко тълкувание на термина „корупционни престъпления“, допълни той - „деяния, които априори не могат да се разглеждат като корупционни, но имат предполагаем корупционен елемент“.
„Защо едно разследване се бави, би могло да бъде спекулация, докато в нашия доклад всичко е на изградено на базата изцяло на проверими фактически положения“, заяви Андрей Янкулов, но допълни, че често след обявяването на обвиняеми минава значителен период от време – около 3 години.
„След като има събрани достатъчно доказателства за обвинение, значи вече би следвало досъдебната фаза горе-долу да отива към приключване. Дали впоследствие изводът може да бъде променен и да бъде прекратено досъдебното производство също е възможен изход, но в крайна сметка 3 години и повече да няма никаква яснота какво се случва с едно досъдебно производство от момента на привличане на дадени лица в качеството на обвиняем, според нашето изследване това е необяснимо“, коментира адв. Янкулов.
Рано е да се анализира прехвърлянето на т.н. „корупционни дела“ в специализираната прокуратура и специализирания съд. Причината е, че промяната на подсъдността е извършена през 2017 година, допълни той:
„Последните дела за топ политическа корупция, които включват бивши министри, излъчени от 43-ото Народно събрание, и в специализираните институции, тези, които имат някакво развитие там, приключват към момента с оправдателни присъди“.
За публикуването на доказателства по случая "Бобоков - Узунов":
„Дали помага на разкриването на обективната истина е доста спорно. Със сигурност дава един пиар ефект на действията на прокуратурата, но от наказателно-процесуална гледна точка подобно поведение на ръководно решаващия орган на досъдебната фаза също би следвало да буди някои въпроси. На досъдебната фаза прокурорът, освен обвинител е и ръководно решаващ орган на тази фаза. Негово е крайното решение какво ще се случи с това дело - дали ще има обвинителен акт. По дефиниция на досъдебната фаза прокурорът трябва да се държи малко по-дистанцирано и да не се прибягва към толкова крайни похвати по отношение на заклеймяването на определени лица, не само от гледна точка на презумпцията за невиновност, но и от гледна точка, че когато си решаващ орган трябва да покажеш и малко повече безпристрастност“, коментира Янкулов, който е бивш прокурор.
„На два пъти отправихме запитвания до главния прокурор за развитието на неизвестните досъдебни производства, които са включени в нашето изследване и не получихме отговор по същество. Тоест прозрачността не е по отношение на всички производства с висок обществен интерес. Откровено е налице една избирателност по отношение на това по кои производства ще се предоставя информация, а предполагам, че е налице и някаква избирателност по отношение на това каква точно информация се предоставя по тези, по които се предоставя“, заключи юристът.
