Вижте добре тези снимки – те не са от резерват в парещ континент, не са правени в гетата на наши темпераментни сънародници, нито са от изоставени жп гари някъде в пущинака. От Орлов мост са, от китната ни столица.
Точно така – на пъпа на София, до орлите, светофарите и митингите има и такъв „пиърсинг“ – клозет с вид на начален стих от Дантева поема. Ад, дами и господа! Вход за ада, който ние наричаме лице на София. Нужник под сянката на орлови криле.
Всичко в тази София – Виена на Балканите, е такова – като го погледнеш отпред – има някакъв фасон, личице някакво си има и мига, мига като кметица трети мандат. А като го погледнеш откъм гърба и по-точно – една педя под кръста, лъсва истината за тази наша роза на Балканите.
Гнус ме е и се потрисам, като си помисля, че до лустрото и пишман блясъка на София се е пльоснала тази язва, тази геена огнена от смрад, боклуци, отчаяние и дебелоочие. Какво дебелоочие само, какви дълбоко затворени очи.
Важното е кортежите по Цариградско шосе да са с включени буркани и всички светофари да са на зелено. Важно е днешните големци да прелитат край орлите точно както вчерашните. На другото – майната му, другото е клозет. Цялата ни работа е такава. Цялата ни политика е такава – буркани, в които ври радостта от Властта, и светофари, които свалят шапка на Властта.
Погледнеш политиката отпред – физиономии от всякакъв калибър – от мутри и шутове до дебили и циници. Погледнеш отзад: смъкнати гащи и клозет.
Погледнеш живота отпред – булевард, а по него все някой друг лети с мерцедес. Погледнеш отзад – някой те дебне да те поздрави с дръжка на трикольор или с някаква друга дръжка.
Погледнеш небето: някой си прави заря на парите я в Бояна, я в Банкя. Погледнеш надолу и вместо звезди – нападали фекалии.
Помните ли колко се обидихме преди години, когато един чуждоземен художник ни беше изтипосал в своя изложба из Европа като турско клекало? Много се обидихме, щяхме да го съдим. Ами отидете на Орлов мост и ще видите същото. Само дето вместо турско клекало има нашенски клозет – наповън, както му викахме някога. И то какъв клозет само – паметник на разхлабената ни култура, бит, живот и и търпение.
Но пък от друга страна – ние на Орлов мост по традиция посрещаме своите освободители и изпращаме своите илюзии. Та затова клозетът си е баш на мястото и то баш такъв, какъвто е.
Николай Милчев
