Не може по извратен начин да обичаме децата си. След като искаме и те да плуват и да се потапят, и да не могат да дишат в помията в която всички сме потопени сега, няма как да стане. Всички искаме да има възмездие, казваме си, че все някога то ще дойде, но забавеното правосъдие също не е правосъдие. Важното е хората да имат куража в себе си. Дори да си легнат тази вечер отчаяни от новините днес, да си кажат, че утре битката продължава.
Това заяви пред Слави Трифонов в телевизия 7/8 главният редактор на Фрог Нюз Катя Илиева.
Знаем, че повечето от медиите са клекнали на властта и са зависими от нея. В нашата държава ние не живеем според правата. Свидетели сме как управляващите ежедневно ги нарушават. Как можем да очакваме, че нещо ще върви по правилата, когато главата на държавата или властимащите политици ги нарушават. Ние свикнахме. Сякаш привикнахме към това да ни лъжат, да ни изненадват с аморалното си поведение, да ни премятат както си искат. Като че ли хората обръгнаха и минаха на варианта всеки да се спасява поединично.
На въпрос кое плаши медиите и не споменават дори скандалите, които се вихрят в държавата Илиева сподели, че това е въпрос на политика на медиите.
„Знае се каква е посоката и за какво се пише и за какво не. Дори има медии в които са залепени листчета на които пише кой се хвали и кой се плюе, знае се кой е „нашия“ човек, знае се кого защитаваме. Повечето медии са такива. Естествено е, че колегите, които работят в тези медии си пазят хляба и стриктно спазват медийната политика. Донякъде дори да имат повод да се поотпуснат те си налагат и автоцензура да не би нещо да се случи.“
Обичам да цитирам един бивш главен секретар на МВР, който и сега е на висок пост с отговора му към потърсил го за помощ гражданин, той му казва: „Абе то държава няма, ти искаш аз да ти помогна.“ Полицаите са взели тази реплика и редовно, когато някой ги потърси за помощ казват: „То държава няма, ние искаме медии“. Как да имаме, когато съдебната система се тресе от корупция, когато МВР се тресе от корупция? Как когато държавната администрация буквално е затлачена също от скандали? Какво очакваме да бъде – медиите да бъдат огледало на това, което се случва в държавата. Това ще бъде, те ще бъдат тази гняс, в която сме принудени всеки ден да плуваме. Виждате, че няма никаква реакция. Това струва ли ви се нормално. След записите, след снимките, след последващите записи, нормално ли е да няма никаква реакция, да няма нито един човек на площадите..
Нямам никакво обяснение, освен едно – българинът не само не обича себе си, но българинът не обича и децата си, искайки те да живеят в такъв свят, искайки това да бъде тяхното бъдеще, искайки да ги превърне във вълци, които да се самоизяждат един друг. В момента само вълците оцеляват. Виждате какво е поведението на главния прокурор. Аз съм изумена. Днес всички очакваме разкрития по казуса, свързан с казуса във филма „Осемте джуджета“, за натиска, който се упражнява върху бизнес. И това не се говори от вчера, говори се от месеци, от години дори. Репликата на главния прокурор е „Ще разследвам и десет малки негърчета“. Това ли очакваме главния прокурор? Очакваме ли от него да ни говори с вероятности – ами, вероятно това е станало, вероятно този е казал нещо на онзи и т.н. Ние очакваме сериозни думи, от сериозен човек и сериозни разкрития. Те могат да намерят почват и краен резултат със съдебен акт. Едва когато ние видим осъдителна присъда, тогава можем да кажем, че главния прокурор, прокуратурата като цяло си е свършила работата. Всичко останало в момента е за политическа употреба.
Виждаме какво се случва с делото за едно електроразпределително дружество. Хората бяха оправдани. Това са хора бизнесмени, политици. До този момент Гешев ги наричаше „обвиняемите“ и „подсъдимите“ и техните думи нямаха никакъв смисъл, точно защото ситуацията е като тази с полицаите от ГДБОП, където свидетели са едни много известни наркобосове. На техните показания се оповаваме и са приети и признати, но показанията на другия лагер винаги са на обвиняеми, подсъдими и т.н. и няма защо да се зачитат.
Искам да кажа на хората, които не се вълнуват ни най-малко от това, което се случва – най голямото зло, което може да им се случи и им се случва, това е бедността. Тя е следствие от гигантската корупция в която сме затънали. Те ще бъдат бедни до момента в който не надигнат глава да се борят за собствените си права, не за нещо друго. Да се борят за истината. Няма как да си мислим, че ще се спасим поединично, защото ние не живеем само на самотни планети. Ние живеем тук в една система, която във всеки един момент, в който се реши могат да ви арестуват, могат да ви притиснат, могат да ви заставят да си прехвърлите бизнеса и целия си труд, и всичко което, което сте постигнали в живота си. Хората, които си мислят че не са стигнали до тях за своя заслуга, трябва да знаят, че това не е така. Просто са ги пропуснали, ще дойде и техния ред. Не може да сме толкова търпеливи към цялата гадост и помия, в която сме принудени да живеем. Няма как.
За всеки сигнал, за който говорим, можем много дълго да продължим разговора – за зависимостите между бизнеса и съдебната власт, за връзките на криминалния свят и бизнеса, за връзките на олигархията и власта. Но тази система не може да продължи да съществува толкова дълго.
