Живеем в изключително бурни времена. Средата се променя с огромна скорост, а човешките същества, компаниите и правителствата са принудени да се адаптират. Целият този хаос обаче се превръща в рай за фалшиви новини. Това налага подобаващ отговор от страна на социалните мрежи.
Анализът започва с цитат от Лев Троцки: “Войната е двигателят на историята” -знаменитата фраза, която марксисткият революционер изрича през вече далечната 1922 г. Зад изказването стои идеята, че социалното развитие забързва своя ход в разгара на конфликти.
Коронавирусът и пандемията са подобни по природа - ставаме свидетели на радикални промени в почти всяка една сфера на човешкия живот и то за необичайно кратко време.
Ето до какви изводи достигат изследователите:
“Технологичните компании направиха редица промени, за да отговорят на дезинформацията, която витае около COVID-19. Това включва подсилване надостоверните източници, управление на голяма част от съмнителното съдържание, ограничаване на директното препращане на публикации и рестрикции в областта на рекламата.
Достоверна информация на преден план
В началото на месец март много хора искаха да разберат повече за този мистериозен коронавирус. Колко смъртоносен е в действителност? Кой попада в рисковата група? Как можем да се предпазим? Имаше толкова много неизвестни, че онлайн средата беше готова да поеме вълната от здравни лъжи.
Социалните мрежи дават на всеки правото и възможността да изрази себе си и позицията си. Така казват различни неправителствени организации в дигиталния свят. Има обаче няколко неща, които се оказват по-фатални от вируса и могат да убият човек. Лъжите около инжекцията.
През март се появиха твърдения, че лимоните лекуват коронавирус. Че техниките за кашляне изграждат имунитет. Че цветът на кожата също е фактор за опазване от инфекцията. Такива теории набраха изключителна скорост не само във Facebook, но и други платформи и се радваха на популярност и доверие. Но, естествено, бяха лъжа. Спомняте си твърденията, че витамин С и чесънът помагат срещу COVID-19.
Последващият отговор от страна на компаниите беше логичен -проактивно да се промотира съдържание, свързано с достоверна здравна информация от надеждни източници.
Facebook основа своя “COVID-19 информационен център” - място, в което се споделя информация за инфекцията от правителствени източници и проверени медии.
YouTube започна да насочва вниманието на потребителите към съдържание, което касае последните факти около заразата, които са от официални източници, сред които Световната здравна организация и правителствата на отделните държави.
Twitter, Instagram и особено популярното приложение TikTok направиха същото.
Всички експерти напълно единодушно заявиха, че такива действия са полезни. Но подобен подход има и своите ограничени възможности - опорни точки от правителствена агенция може и да не успеят да грабнат читателското внимание. Поради простата причина, че информацията е суха. Това означава, че много потребители дори няма да си направят труда да кликнат върху посочения линк.
Друг проблем се дължи на факта, че не всички правителства имат доверието на гражданите си по време на тази криза. Освен всичко, заради неяснотите около самия вирус, много експерти също нямат отговори на най задаваните въпроси.
Резултатът е един повсеместен хаос.
Дезинформацията е навсякъде
Преди пандемията дезинформацията се разпространяваше клъстърно и по определен повод, било то избори или протести. COVID-19 дойде като световната война - не засегна веднага всички държави, но в даден момент достигна до почти всеки обитател на планетата по един или друг начин. Иначе казано - всички тези предпоставки се оказаха една страхотна рецепта за глобално разпространение на фалшиви новини.
Препращане на съобщението
Такава мярка взеха приложения като WhatsApp, например. Едно от скорошните проучвания на института “Ройтерс”показва, че информацията около коронавируса често е препредадена. (Казано на български - получава се нещо като развален телефон. Истината постепенно се изкривява, вкарва се в различен контекст - бел. на преводача).
Но има и някои откровени лъжи. Например - че има връзка между 5G мрежата и разпространението на инфекцията.
В едни по-нормални времена подобна информация получава по-малко внимание. Но по време на масовата паника през март месец, когато щандовете в магазините в Европа бяха изпразнени от истерични граждани, а леглата в болниците започнаха да се запълват, напълно изфабрикувани слухове буквално изригнаха в пространството и много лесно започнаха да се препредават чрез платформи като WhatsApp, които са по-затворени в своята същност.
Затова и от компанията тогава решават да направят промяна в централите си по цял свят и през април платформата налага стриктен лимит за това колко души могат да получат едно и също съобщение накуп.
Ефектът според компанията е бил положителен - осезаемо е намаляло препредаването на съобщения.
Решението обаче предизвиква и гняв сред потребителите в страни като Испания, където активисти и крайно десни политици обявяват този ход за цензура.
Ограниченията в рекламата
Златна мина за измамниците. Това стана едно от измеренията на COVID-19 и пандемията. Още когато инфекцията набираше скорост в различни платформи се появиха предприемачи, които продаваха какви ли не стоки с цел предпазване от COVID-19. В някои европейски държави имаше и скандал с бързите тестове, които се оказаха изключително некачествени.
Такава продажба е ставала и с помощта на реклами във Facebook, а за измамата във Великобритания се разбра след разследване на властите на Острова.
Конспиративните теории
Специфичен вид дезинформацията около коронавируса цели да “докаже” различни твърдения - дали разхлабването на мерките е било правилно или не, както и политическите твърдения в пространството. Основни източници на подвеждащи факти са италианският премиер Матео Салвини и американския президент Доналд Тръмп, например.
Заради изказванията на шефа на Белия дом социалната мрежа Twitter реши да поставя знак за потенциално подвеждащо съдържание в публикациите на Тръмп, въпреки че тогава ставаше дума за твърдения около изборния процес, а не заради пандемията.
Какво следва?
Пандемията неминуемо доведе до драстични промени в медийния пейзаж и то за кратък период от време. Въпреки това обаче експерти са на мнение, че компаниите могат да направят много повече от това. Изразяват и притеснения за това, че през следващите месеци ситуацията ще стане още по комплексна и политическата дезинформация ще стане много по-трудна за овладяване.
Превод: Джесика Вълчева
