При вчерашното произнасяне на съда видяхме крещящата липса на наказателноправна логика между решенията и обосноваването на първата и втората специализирана наказателна инстанция по делото „Младост”.
Това коментира пред Фрог Нюз на д-р Петър Кърджилов, бивш пиар на Столична община – Район „Младост”. Ето какво още каза той:
Колкото повече, толкова по-малко
На първата инстанция Иванчева и Петрова бяха осъдени на 20 и 15 години затвор, на втората – на 8 и 7 години. В същото време обаче, обосноваването на присъдите от двата състава е обратнопропорционално на големината на наказанията. Първата инстанция, която издаде раздутите като за убийци присъди, оправда Иванчева и Петрова за получаването на подкупа. Втората вчера, напротив, призна ги за виновни и за двете действия – искане и приемане, като съдията Георги Ушев каза, че съдът разглежда всички действия на подсъдимите като едно цялостно корупционно престъплеие. Значи, за цялостно доказано корупционно престъпление (искане и получаване) според този състав присъдите трябва да са повече от два пъти по-малки, отколкото тези, дадени от първата инстанция само за искане на подкуп. Изглежда съдия Ушев не е фен на принципа на Мечо Пух.
Да проследим парите
Първата инстанция осъди кметовете на Младост за поискани 187 000 евро, намалени от 250 000 евро каквито намаляване и сума изобщо не съществуват в обвинителния акт на прокуратурата. Обратното, прокуратурата, както тогава, така и сега твърди, че са поискани 500 000 евро, намалени на 250 000. Факт е обаче, че сумата от 187 000 евро не присъства не само в обвинителния акт, но и в каквито и да било доказателства по делото – записи на разговори със СРС, тефтерчето на Иванчева, свидетелски показания. За пръв път я виждаме в мотивите на съдия Иво Хинов, като тя не се появявава дори в показанията на основния свидетел на прокуратурата Ваклин, които той дава пред съдия Хинов. На разпита си пред съда на 08.10.2018, относно сумата от 70 000 евро, които няколко дни разнася из центъра и Младост без да ги даде, Ваклин каза: „Тази сума от 70 000 беше 1/3 от това, което искаха горе-долу”. По-късно Специализираната прокуратура противозаконно разпространи СРС с извадени от контекста думи на Иванчева „3 по 75 ще ги получи”. Тогава Ваклин изведнъж си спомни точно колко са му искали и обиколи няколко студиа, за да каже, че е точно толкова, както е и в СРС-то – три вноски по 75 000 евро. Изведнъж онова „горе-долу” от съдебната зала всъщност е точно 5 000 евро повече за едната и 15 000 евро повече общо за трите вноски.
Защо обаче Ваклин се разхожда само със 70 000 за първата вноска не беше интересно на състава от първата инстанция. Като и не се обсъжда въпроса, че три вноски по 75 000 правят общо 225 000, а не 187 000, за какавато „поискана” сума Иванчева, Петрова бяха осъдени на първата инстанция. Ако приемем, че делът на Дюлгеров е 20%, както той сам говори в еднин от записите, тогава делът му от 225 000 евро ще е 45 000. Като извадим този дял на Дюлгеров обаче остават 180 000 евро, а не 187 000.
Втората инстанция отмени изцяло присъдите на първата, но запази тази измислена от съдия Иво Хинов сума от 187 000 евро. Това дава повод на третата инстанция – Върховният касационен съд за сериозни размисли по въпроса за „поисканите”, разнасяните и намерените пари. Още повече, произходът на тези 70 000 евро, които Ваклин разнася из София и така и не предава докато е насаме с Иванчева окичен със СРС, остана безинтересен за специалзираните съдилища, въпреки че от НАП излезе информация за възможни извършени данъчни престъпления от това лице.
Пътят на парите, както и разговорите за пари са основните доказателства, които могат да уличат някого в подкуп. Затова трябва да се разгледат най-внимателно и детайлно от третата инстанция. Например, как попадат парите в служебната кола на Иванчева и Петрова? Настоящият главен прокурор Иван Гешев в началото излезе във всички медии и каза, че има видеозаписи на това как парите се броят, разпределят и прибират от тримата в заведението – „има всичко, за което един прокурор може да мечтае”, бяха думите му . После сам опроверга себе си, пак в медиите, като каза, че парите са поставени в колата от „посредника”. На видеозаписа от суровия материал на БНТ, предоставен на първата инстанция обаче, се вижда друго – плътни кордони от големи автомобили и служебни лица около служебната кола, докато следователката Рабаджиева „изважда” от вътре кашонче с три пачки.
Обществена безопасност в не особено големи размери
Съдията на втората инстанция Ушев каза вчера, че големите присъди на първата инстанция не са били коректни, защото такива присъди се дават когато съществува високата обществена опасност на деянието и на извършителя, както и ако корупционната практика е в особено големи размери. Фактът, че предишният съдия Хинов издаде толкова големи присъди за по-малко признато престъпление при еднаква „обществена безопасност”, означава, че е тогава той е бил под зверски натиск и/или е имал достатъчно задоволително предложение. А вероятно оправдаването тогава за получаването на подкупа е било именно с цел да не се рови повече в онези ситуации на кръстовището в деня на ареста, от където нито прокуртурата предостави, нито специализираните съдилища поискаха пълните видеозаписи от КАТ. Във всеки случай, тук в България, след бруталния арест и поръчковото дело срещу Иванчева и Петрова, продължаваме да живеем с тези, както ги нарече един доцент по конституционно право „монстъри” – Специалираната прокуратура и съдилища, в ситуация на обществена безопасност в не особено големи размери.
