След разпита му като свидетел в Спецпрокуратурата премиерът Борисов каза, че ще изпълни всяко решение на съда по казуса с либийския танкер „Бадр“. Е, съдебното решение вече е факт и Борисов трява да забрани на „пиратите“, хвърлили око на танкера, да си точат зъбите да го превземат отново. Много добре знае кои са… Ще трябва да се примири със закона.
Премиерът не пропусна да отбележи пред журналистите, че е разпитван, за да се угоди на президента Радев, който настоявал в разследването на чатове покрай либийския танкер, да има равнопоставеност.
И така да е – звучи справедливо. Което не отменя акцията „президентът враг №1 на премиера“. Тя продължава. Обявена е тотална мобилизация, а авангард във военните действия е главният прокурор. Плътно зад него са пеевските медии.
Всичко това трябва да отвлече вниманието от истинските страхове и врагове на Борисов. Точно те подклаждат изкуствения конфликт, за да останат на тъмно по-дълго време. Един добър анализ на ситуацията би „отворил“ очите на премиера. Странно е, че не го прави. Освен ако не желае или се бои.
Агресивните атаки срещу Радев дори му дават предимство в ситуацията, защото е жертва на измислен сюжет, а върху му се стоварва прокуратурата, която е с унизително ниско обществено доверие.
Колкото по-бързо Борисов се ориентира в лабиринта от манипулации и заблуди на неговите придворни, толкова по-бързо ще се измъкне от кризата в управлението.
Иван Гешев изглежда полезен за задкулисието, а до онзи ден и за Борисов. Той обаче е много повече опасен, защото скъса и последната нишка със Закона и Конституцията. В един момент това ще се превърне в гибелно за кукловодите.
Опасностите пред Борисов
Гешев е продукт на кръга #Кой и в частност на Пеевски. Агресивен, добросъветстно изпълнява спуснатите указания. Все в един момент обаче Гешев ще научи към кого Пеевски се е обръщал с „ей, изрод, аз съм властелинът“, и ще познае страха…
Разчиства се пътят за плана „експертно правителство“, доминирано от ДПС по познатия задкулисен начин. За Борисов е предвидена поддържаща роля.
Пеевски вкара Борисов във война с Васил Божков. Тя започва след разговор-сблъсък между депутата и бизнесмена, в който Пеевски не успява да пробута на Божков няколко от умиращите си фирми. Тогава го заплашва, че ще стовари върху него цялата държава. Със сигурност Божков не е ангел, но начинът, по който се нахвърлиха върху него, бизнесът му и близките му няма нищо общо със закона.
Божков е опасен противник. Засега контраатаките му са насочени към Борисов и Горанов. Към Борисов, който го е предал и срещу Горанов, защото има защо и е от „семейство Пеевски“. Ще виждаме нови и нови доказателства за корупция по върховете.
Заплаха за Борисов е и главният прокурор, колкото и абсурдно да звучи това в момента. Гешев все още е „под крилото“ на премиера, но мястото е подходящо да го захапе, ако получи нареждане. Скоро това нареждане ще бъде дадено.
Заплаха в известна степен е и Цветан Цветанов. Той знае слабите места на партията и ще удря там. Неслучайно разкри, че Борисов се е доверил на Георги Харизанов да се заеме с организационните въпроси. Цветанов явно разчита на това…
Борисов е най-подходящ да стоварят върху него всички неблагополучия, гафове и престъпления в управленския екип. С него ще изиграят пиесата „Чисти ръце“ и ще поднесат главата му на Брюксел, като доказателство, че са ударили корупцията в сърцето. Премиерът не желае да повярва на предупрежденията. Болният не желае да приеме лечението…
И ако за много българи това са все още предположения, то службите на няколко големи държави вече притежават достатъчно аргументи и доказателства. А те умеят да разговарят с медиите…
Страната е катастрофирала. Властта обаче не вади ранените, а лъска колата отвън - да не се виждат кръвта и разпиления мозък.
Тежко раненото българско общество няма сили за нещо като битката на гръцките студенти на 14 - 17 ноември 1973 г. срещу военната хунта. Тогава младите хора и техните преподаватели, родители, работници, служители, пенсионери и ученици се изправят на живот и смърт срещу „черните полковници“. Има жертви, ранени са стотици но смъртната присъда на хунтата е подписана. Такъв порив тук няма да видим.
Нямаме „черни полковници“, но си имаме Спецпрокуратура и Спецсъд, под командването на КОЙто трябва. Свидетели сме на преследвания и заплахи, на натиск и скалъпени съдебни процеси срещу политици, журналисти и активисти на граждански движения. И не е заслуга на Божков определението „хунта“, а на самите управляващи.
Борисов може да не разбира/вярва, че го заблуждават; искрено да е убеден, че Радев е голям гад; да вярва на Горанов и още неколцина като него, но отговорностите му като министър-председател са към гражданите на тази държава. За добро или лошо, те са му разрешили трети път да се разпорежда с изпълнителната власт. Това обаче не е признание за величие, непогрешимост и недосегаемост. Това е задължение.
Вариантите пред страната и героите във въпросния сценарий са лоши. Разкритията на медии, граждански сдружения и бизнесмени нервират властта и я отслабват, но тя не пада, защото има огромен финансов ресурс и всички инструменти за репресии. Остава да чакаме участниците да се саморазправят помежду си - мръсните пари и куршумите вървят заедно. Някои може да се „спасят“ в затвора или в нелегалност, други няма да успеят. Така става винаги, когато една страна бъде разрушена и ограбена, а народът натирен в ъгъла. Няма значение дали ви се струва пресилено или не.
Д-р Димитър Попкутуев
