В своя позиция Атлантическият съвет на България категорично заявява, че „Росенец“ се превърна в символ на пленена, завзета отвътре държава. Смята, че е недопустимо в правова държава, член на НАТО и ЕС, граждани да бъдат възпрепятствани да упражнят конституционното си право да посетят място, което е публична държавна собственост, каквато е бреговата ивица на парка „Росенец“.
С усилията на мнозинството истински патриоти и на гражданското общество бихме могли да превърнем печалния знак в критична точка на пресичане и в начало на поврат, при който да прозрем, че 30-годишният модел на дирижиран „мирен” преход отдавна и необратимо е изчерпан, се казва още в позицията.
Вижте цялата позиция Позиция на Атлантическия съвет на България:
Атлантическият съвет на България изразява дълбокото си безпокойство от случващото се на територията на Република България, от състоянието на държавата и държавността, на основните политически институции, на техни действия и бездействия, които все повече ни отдалечават от ценностите на цивилизования свят, от примера и от подкрепата на съюзниците в НАТО и ЕС.
България все повече наподобява държава, пленена от посткомунистическото олигархично задкулисие, чиито скрити и явни механизми обслужват стратегическите интереси на чужда държава, която е обявила страните от цивилизования свят, към който принадлежим, за военен неприятел.
Атлантическият съвет на България като надпартийна организация няма отношение към партийни спорове и борби. Ала политическите сблъсъци между различни партии, които се представят пред обществото като управляващи и опозиция, докато на практика обслужват едни и същи чужди олигархични интереси, нямат нищо общо с европейския политически плурализъм, с реалното и ефективно разделение на властите, взаимен контрол и сдържане помежду им.
Във връзка с инцидента от 7 юли 2020 г. на бреговата ивица на парка „Росенец“ настояваме президентът, премиерът и председателят на Народното събрание на Република България да дадат ясни отговори на следните въпроси:
1. Чия територия и с какъв статут са бреговата ивица около пристанищния терминал „Росенец“ на Черно море и съседните терени и обекти, включително т. нар. „лятна резиденция“, ползвана от гражданина Ахмед Доган?
2. Тези земи и брегова ивица под чия юрисдикция се намират- българска или руска? Важат ли там българските закони и ако важат, прилагат ли се?
3. Въпросната резиденция със статут на официална държавна резиденция ли е, като напр. „Бояна“ и „Евксиноград“? Ако не е, защо тогава е охранявана от държавната НСО?
4. Защо и в какво качество гражданинът Ахмед Демир Доган е охраняван от НСО?
5. Поради каква причина на едни български граждани, които не заемат висши държавни постове, е предоставена персонална охрана от НСО, вкл. и за имотите, в които пребивават, а същевременно други български граждани не са допускани до място, което е публична държавна собственост, с което са ограничени гарантирани конституционни права, при това от неидентифицирани въоръжени лица?
6. Ще бъде ли потърсена отговорност от ръководството на НСО за липсата на задоволителен и ясен отговор на въпроса дали охранителите, участвали в инцидента от 7 юли 2020 г., са негови служители?
7. Ще бъде ли потърсена отговорност от служителите на НСО, отказали да се легитимират и упражнили физическо насилие върху български граждани при гореспоменатия инцидент?
Атлантическият съвет на България смята, че е недопустимо в правова държава, член на НАТО и ЕС, граждани да бъдат възпрепятствани да упражнят конституционното си право да посетят място, което е публична държавна собственост, каквато е бреговата ивица на парка „Росенец“.
Призоваваме главния прокурор да изпълни конституционните си правомощия по спазването на законността в Република България. Припомняме, че той неведнъж е заявявал, че всички граждани са равни пред закона. Сега е моментът г-н Гешев да потвърди словата си с дела.
Неспазването на законността и правата на българските граждани е пряк риск за евроатлантическата перспектива на страната ни.
Атлантическият съвет на България с нарастваща тревога констатира, че все повече територии и обекти от черноморското крайбрежие на България се превръщат в недостъпни зони за българските граждани. В някои случаи те са недостъпни и за контрол от страна на българските държавни институции. Някои черноморски участъци отдавна са превърнати в руски анклави.
Атлантическият съвет на България категорично твърди, че ограниченият достъп на български граждани до бреговата ивица от лятната резиденция на Ахмед Доган и до съседната петролна база на руската компания „Лукойл“ в парка “Росенец” не е случаен факт или недоразумение. Смятаме, че руското владеене на курорта „Камчия“ на юг от гр. Варна, както и придобиването на ТЕЦ „Варна“ заедно с пристанище във Варненското езеро отново от Ахмед Доган не са просто частни туристически, енергийни, транспортни или бизнес проекти.
Засилената миграция на руски граждани към България и придобиването от тях на хиляди недвижими имоти в десетки черноморски населени места далеч не е спонтанен и стихиен процес, а представлява мислена, дългосрочна и прецизно планирана геополитическа стратегия за превръщане на България във втори Крим.
Политиката на Москва предизвиква у нас нарастваща тревога след ускорената милитаризация на Кримския полуостров и спешните мерки за превръщане на Черно море в „руско езеро“, за изграждането на полускрити предмостия и на явни руски плацдарми на територията и в акваторията на евроатлантическа България.
Атлантическият съвет на България смята, че решението на българското правителство да предостави 350 милиона лв. от държавния бюджет за вдълбаване на Варненското езеро, с цел кораби с голям тонаж да акостират на пристанището на ТЕЦ „Варна“, крие сериозни рискове за националната сигурност на България. Фактът, че това вдълбаване се извършва от руски кораби и екипажи предизвиква опасения, че е възможно при критична ситуация този воден път да се използва от руски надводни и подводни плавателни съдове, които биха могли да навлязат до силно индустриализирана зона с особена важност за българската икономика.
Убедени сме, че тази държавна инвестиция е високорискова за ефективната защита на югоизточните граници на НАТО и ЕС. Бихме могли да посочим редица български фирми и капитани, които притежават солиден опит и технически възможности да извършат същата операция.
Днес „Росенец“ се превърна в символ на пленена, завзета отвътре държава. С усилията на мнозинството истински патриоти и на гражданското общество бихме могли да превърнем печалния знак в критична точка на пресичане и в начало на поврат, при който да прозрем, че 30-годишният модел на дирижиран „мирен” преход отдавна и необратимо е изчерпан.
Вече са назрели необходимите дълбоки, същности и всеобхватни промени, за да изкачим държавата си на нов етап, в който да преодолеем олигархичния посткомунизъм, а не да вегетираме зад паравана на мнимата стабилност като сателит на руската Азия.
Настояваме за незабавни отговори от българските институции на повдигнатите от нас въпроси.
Управителен съвет
на Атлантическия съвет на България
