Стигнахме до класическото: Управляващите не могат да управляват по новому, а управляваните не искат да живеят по старому. Това води до сблъсък. В крайна сметка този сблъсък се случи и в България. Амортизирано, прогнило от корупция управление, което не може да предложи нищо повече от скандали и съмнения за колосални злоупотреби.
В петък, 10 юли, 2020 се случиха две важни неща. Народът излезе на улиците и площадите с викове „Оставка!“ и „Мафия“, а правителството се похвали с исторически успех – приемането на България в чакалнята на еврозоната.
Премиерът Борисов заяви, че този акт трябва да обедини всички българи и политици – управляващи и опозиция.
Борисов греши. Никой не е забравил, че той и финансовият министър Горанов са уличени от бизнесмена Васил Божков в получаване на 67 милиона лева под формата на подкуп. Да, твърди го човек, който е с 18 обвинения и в момента е в Абу Даби, но това е човек, който допреди 4-5 месеца е бил в кухнята на политическия и икономическия живот. Там, където се случват едни съмнителни неща, далеч от погледа на гражданското общество.Премиерът внушава: Длъжни сте да преглътнете тези разкрития, снимките и аудио записите, уличаващи ни в корупция, безпринципност и криминални престъпления, защото вкарах страната в чакалнята на еврозоната.
Не, не сме длъжни. Ако той искаше да бъде амнистиран, поне частично, в тази грозна ситуация, трябваше да се разграничи публично от Доган, Пеевски и Гешев. Да осъди тяхното поведение, което тласка страната към диктатура на прокуратурата и хаос и за застане на страната на обществото. След признаване на стореното. Тогава нямаше да му се наложи да организира рейсове с поддръжници, които му „дадоха“ подкрепа по партийна линия. Което означава по принуда или заради някакви интереси. ГЕРБ се нарича нова дясна партия, но всички са наясно, че е крило от някогашната БКП. Самото поведение на нейните идеолози и ръководители доказва това.
Освен това Борисов допусна да бъде манипулиран от Доган и Пеевски и ще плати тежка цена. Защитата на тезата, че те са заплашвани по някакъв начин и трябва да бъдат охранявани от десетки служители – офицери и сержанти – от НСО, го изправи пред въпроси, на които не може или го е страх да отговори. Първият е: Как тези хора станаха от политици мулти милионери?
Вторият: Защо превръща в заложник цяла държава на псевдо заплахите за етнически конфликт?
Нито един български гражданин не е срещу ДПС и неговите симпатизанти. Нито един! Но повечето български граждани са против хора от върхушката на движението, които олицетворяват модел, покриващ дефиницията за мафия. Хората се възмущават от действията на неколцината олигарси в ДПС, а не от етническата им принадлежност. Още повече, че Делян Пеевски и Данчо Ментата, например, не са нито мюсюлмани, нито турци. Те са субекти, които трябва да бъдат разследвани и да докажат своя бизнес и приказно богатство.
Борисов и другите от ръководството на ГЕРБ се уповаваха на автобусите и хората в тях, което бе огромна грешка. Срещу тях се изправиха десетки хиляди млади хора, които бяха излезли с децата си и дори с бебета. Къде тук видяхте зловещ сценарий и намеса на „офицери от чужбина“? Интервюираните от тях с няколко изречения описаха недъзите на управлението, както това не могат и не желаят да сторят омръзналите на всички всезнайковци от чекмеджето на властта. В крайна сметка нещата се свеждат до празните и препълнените чекмеджета.
Винаги нещата опират до простата истина: стандарта на живот определя и стандарта на поведение. Борисов, Пеевски, Горанов и Доган трупат пачки, а населението трупа гняв. Не защото мрази богатите, а защото мрази крадците и корумпираните типове, които му говорят за възвишени политики и морал.
Един ден България ще се отърси от мръсотията и наглостта на примитиви във властта, медиите, прокуратурата и бизнеса. Поне от голяма част от тях. Тогава страната ни ще заприлича на другите в Европа и по света, които се уповават на демокрацията, човешките права и законовия ред. И това ще е заслуга на младите! Направихме много грешки и компромиси, за които нямаме оправдание. Последното, с което можем да сме полезни или да изкупим поне част от простъпките си, е да се отместим, за да минат младите. Спасението е в тяхната воля, знания и стремеж към съвършенство. Колкото и полицаи да изкара властта, колкото и задкулисни маневри и интриги да сътвори, краят на мафиотския модел е близо и е необратим. Управляващите и кукловодите могат само да провокират безредици чрез провокатори сред протестиращите, както са правили и друг път, но това е агония. Ще платят скъпо за насилието.
Идете си с мир, намерете си добри адвокати (част от тях държите в арестите) и застанете пред съда, недраги случайници във властта и политиката. Краят идва, не го обагряйте с кръв! Не превръщайте триъгълника на властта в триъгълник на смъртта. Все още имате шанс – не го пропускайте. Не е толкова страшно да се живее без охрана, слуги, гардове и бронирани лимузини. ПовЕрвайте…
Огнян Стефанов
