НОВИНИ

Няма по-добро лекарство за болната демокрация от гражданския протест. Въодушевяващо е да виждаш хиляди млади и образовани хора, протестиращи в защита на ценности, като свобода и справедливост. Това, че протестът е морален и масов, обаче не е гаранция за успех.

Спечелените битки за плажа в Росенец и за НСО не гарантират спечелването на войната.
Безспорен успех е, че леви, десни, центристи, зелени, безпартийни се обединиха около формулираните от Президента цели – оставка на Правителството и на Главния прокурор и предсрочни избори. Тези цели са достатъчни за да изкарат хората на улицата, но сами по себе си не решават проблемите, довели до протестите.

Смяната на едно Правителство с друго и на един Главен прокурор с друг не гарантира нищо, освен нови протести след 5 или десет години. Нужно е нещо повече от смяна на хората във властта.

Могат ли политическите партии и движения от целия политически спектър да се обединят, около Програма за управление? Едва ли, но не е и нужно. Има нещо много по-важно от смяната на управлението и то е смяната на модела на управление. Това означава смяна на държавното устройство.

Основният дефект на държавното ни устройство, довел до днешните протести е сливането на властите - съдебна, законодателна и изпълнителна. Това е първоизточника на на нашия неуспех да изградим проспериращо общество и да се преборим с корупцията, прояждаща обществото ни на всички нива.

Промяната на държавното устройство не е толкова сложно, колкото изглежда на пръв поглед. За да се разделят законодателната и изпълнителната власт, двете трябва да се избират отделно и да се контролират взаимно.

Съдебната система не може да бъде поправена,а трябва да се реформира из основи. Най-разумно да се приложи работещ и доказал своята ефективност модел, какъвто е англосаксонския, в това число, включвайки активното участие на гражданите като съдебни заседатели.

Новото държавно устройство може да разшири периметъра на пряката демокрация и да уреди въпросите на гласуването -мажоритарното, машинното и онлайн.

Въпросите на държавното устройство се определят с Конституцията.

Искането на нова Конституция е позитивна цел, която трябва да се добави към искането за оставка на Борисов и Гешев.

Искането на нова Конституция е позитивна цел, около която може да се постигне обединение на протестиращите, независимо от техните партийни пристрастия и виждания. То дава нови, още по-дълбоки морални основания на протеста. Такова искане събира, а не разделя хората и лишава властта от аргументи за оставането ѝ.

Смяната на държавното устройство ще разруши основите на създадения олигархичен модел на управление и ще направи процеса необратим.

Още нещо. Това, че протестът е морален, това, че протестът е масов и че си поставя цели, които ще облагодетелства всички, все още не гарантира успеха му.

От решаващо значение за успеха на един протест е исканията да се поставят по начин, че да не могат да бъдат подминати. В противен случай разходките по софийските улици могат да продължат с месеци, през което време хората ще се уморят, а властта ще се реорганизира и постепенно всичко ще затихне.

Спомнете си 97-ма година. Не многохилядните митинги, а барикадите в Дупница, с които се блокира цяла югозападна България, поставиха въпроса за властта ва банк - или ние или вие. Барикадите принудиха властите да вземат решение - или да въведат извънредно положение, да приложат сила и да суспендират гражданските права, или да се предадат.

Не знам дали лекарството от 97-ма ще е ефективно и сега. Хората, които ръководят протестите трябва да решат коя е най-добрата стратегия. От тяхната преценка сега зависи не просто финала на този протест, но и съдбата на страната през следващите десетилетия. Моят призив към тях е: Бъдете на висотата на тази отговорност!

Facebook, Стойчо Кацаров