Бойко Борисов изглежда ще остане в историята като министър-председателя, управлявал най-дълго след 89-а, но никога не изкарал пълен мандат. В крайна сметка той винаги пада под натиска на улицата, но се връща като победител на избори.
Винаги ми е било чудно как е възможно избирателите да повтарят една и съща грешка по няколко пъти. Вероятно защото винаги тези на власт се опитват да ни убедят, че няма по-добра алтернатива. Кой ще управлява след мен – Радев, Манолова, Нинова, риторично пита Борисов. В очите на повечето хора тези политици са компрометирани и наистина не представляват алтернатива на модела „Борисов“ – срастване на всички власти в държавата – изпълнителна, законодателна, съдебна, медийна – в едно, управлявано задкулисно от остатъците на Държавна сигурност. Защото няма как това да е алтернатива – нито лидерът на партията, издигнала Делян Пеевски за шеф на ДАНС, нито техният президент, нито Манолова, която обяви, че лично го е предложила (макар и саркастично, а сега това пречи на опитите й да изпере миналото си). Но протестът срещу Борисов, Пеевски и Гешев не е в подкрепа на тези хора, които се опитват да яхнат народното недоволство.
Довиждане, ще ви идваме на свиждане е един от по-оригиналните плакати, които се видяха пред сградите в т.нар. триъгълник на властта. Но едва ли това някога ще се случи. Прокуратурата е завзета от същата тази безсрамна машина и служи само за бухалка по неудобни политици, бизнесмени и вече журналисти. В един ден те пускат подслушани записи на Васил Божков, в които обсъжда как подкрепя протеста и как давал пари на разни хора, и повдигат обвинения за държавна измяна – все едно да искаш смяна на правителството, законите или пък правомощията на някого е престъпление в едно демократично общество. Но пък няколко дни по-рано не започна разследване пак по думите на Божков, че е платил десетки милиони левове на премиера и финансовия му министър Владимир Горанов (когото на жълтите павета спрягат за наследник на Борисов). Така работи Гешефтатурата – избирателно и по симпатии.
Агентите на Гешев нахлуха в президенството, за да търсят доказателства срещу президентски съветник в ясен опит да дискредитират Радев, който прави плахи опити да се опълчи на модела, нищо че е руски, а това е толкова близко до сърцето му. И повдигнаха обвинение на съветника – дал на бизнесмен решение на съда, което не било излязло и дори не било подписано. А всъщност по-големият въпрос е – как е възможно това – неизлязло решение на съда да изтече, преди да стане достояние на цялото общество. Но Гешев едва ли ще тръгне да търси проблема в съдебната власт, понеже и тя е завладяна от същия този кръг, издигнал го до най-висшия пост в прокуратурата. И целта му не е нито ред, нито правосъдие, а само силово разчистване на пътя за бизнес и политическите интереси на хунтата, която го е поставила на този пост.
Но този път изглежда, че надцениха търпението на народа. Хората са отвратени от тази мазна, гнусна и престъпна амалгама, просмукала се във всеки ъгъл на държавата и обществото. С акцията на Христо Иванов край Догановите летни сараи се видя кого пазят държавните институции с парите на данъкоплатците и тази безочлива наглост преля чашата. Сега е ред на Иванов и други непарламентарно представени партии да покажат своите идеи и да успеят да убедят избирателите, че си струва да се пробва нещо различно от тези, които повече от десетилетие гледаме да играят власт и опозиция. Защото алтернатива има – и на Борисов, и на Нинова, и на производните им. Но най-вече на Доган, Пеевски, Гешев и този модел, завладял държавата.
Ясен Дараков, РBG-voice