Докато човек пътува по магистрала, му е хубаво, че пътят е широк и няма начин да не стигне закъдето е тръгнал. Срещу него обаче – в другото платно на магистралата, се стрелкат други коли и отиват в друга посока.
Нещо такова наблюдавам тези дни и на протестите срещу правителството. Много, ама наистина много хора пътуват по една магистрала – не тази, „построена“ от Бойко Борисов, и се надяват да стигнат при изгрева. Изгревът е тяхната цел. Младият изгрев е тяхната мечта.
А други фучат в насрещното с други намерения. Виждат себе си вече министри, главни прокурори, дипломати, нови шефове на служби и телевизии. Виждат се началници на всякакви културни обекти и на самата култура. Началници на единствената и винаги нова истина.
Боли ме от това, че още отсега се публикуват (все с добри намерения) имена на евентуални бъдещи служебни премиери – Цветлин Йовчев, шефът на БНБ и името на една дама, дето не съм я чувал много.
И защо е това летене в обратната лента на протеста?
От глупост ли, от престараване ли, от неразбиране какво става ли, или и от трите по малко. Дано да е от глупост, а да не е нарочно и злонамерено.
Но ако се продължи с това облизване на мустаци и ранни мераци, токът на протестите ще угасне. Въглените ще започнат да мигат и да изстиват. Младите хора ще се сетят, че някои искат да излязат на слънце. За тяхна сметка.
Николай Милчев
