Величието на Дякона се крие в безкористието и тихия героизъм, които той показва. 18 юли е неразривно свързан с Васил Левски. Всяка година на този ден се вглеждаме, вслушваме и се опитваме да разберем вселената Левски.
Това каза пред БНР историкът проф. Андрей Пантев.
„Безкористието, което Левски внесе в българското националноосвободително движение, го прави толкова значим. Той се е слял с тогавашния народ и не е искал непременно да стане някакъв.", каза още историкът.
"Нашето разочарование от съвременните ни представители е в резултат именно от това, че нито един от тях не казва „Аз ще сваля този режим, но тържествено ви казвам, че няма да ставам никакъв“. Обикновено всички тези, които страстно се съпротивляват, след това стават някакви, докато Левски никога не е казал, че ще стане княз, министър, дипломат и пр. в бъдеща България. Това го прави особен не само в българския обхват, но и в историята на целия 19 век.“, продължи професорът.
Васил Левски е изключение и особеност в националното освободително движение в Европа по това време и по друг параграф, смята още проф. Пантев. С изграждането на комитетска мрежа в страната, Левски се превръща в „бащата на бъдещите български институции“, създадени след Освобождението.
„България създаде институции, армия, образование, дипломация, стопанство и пр., което до голяма степен се дължи и на това, че Левски осея с революционни комитети цялата българска земя, макар и в тайнство и конспиративност."
"До голяма степен той създава местната инфраструктура, върху която ще се надградят всички министерства, дипломатически агенции и пр. В това отношение той надраства много други философи, дейци, мислители и програмисти на националното освобождение в Европа - от Полша до Ирландия.“
Според историка най-голямата отплата на българите към Левски е, че той не е забравен или иронизиран и отричан.
"Докато го честваме, неговата кръв повече или по-малко тече в нашите вени. Иначе той можеше да бъде забравен, прескачан, заобикалян. Самият факт, че днес ще има трептящо поклонение с дядовци и бащи, които ще водят децата си да се поклонят, и че изпитваме една тръпка към него, означава, че не е загинал."
По повод антиправителствените протести в страната, проф. Пантев коментира:
„Това са едни одухотворени лица, които явно вече са страдалци за това, което очаква България, и което очаква и тях като нейни наследници. Не разбирам кой ще оглави тези протести, но явно те са основателни и не са организирани и платени. Това, което става, ми дава надежда за бъдещето.“
По повод бъдещето на страната, проф. Пантев направи и историческа препратка:
„Както преди Левски е имало много тъмни векове в българската история – особено 15-16-17 век, с пълно невежество, изведнъж за около стотина години се ражда едно поколение с познание, храброст, умения - възрожденци, революционери и книжовници. И това ни дава надежда, че след тези разочароващи години, които преживяваме, все пак ще се намери едно ядро българи, които ще ни върнат към онези отправни точки, от които е тръгнал Левски и всички останали.“
