Прокуратурата трябва да се реформира институционално. Тогава нещата ще си дойдат на мястото си. Така няма да съществуват подозренията, че се използва за политически цели и че има търговия с влияние между прокуратурата и политическата власт и обратно.
Това подчерта пред БНР Благовест Пунев, бивш конституционен съдия, бил е съдия във Върховния съд, бивш зам.-председател на Върховния касационен съд, бивш член на ВСС.
По думите му Прокуратурата е структурно изградена пирамидално като строго йерархическа система. На върха е главният прокурор, който съсредоточава големи правомощия.
„По повод искането на главния прокурор за тълкуване от Конституционния съд за имунитета на президента, мнението на четирима от конституционните съдии е, че то е недопустимо, тъй като съдържанието на текста е ясно, а и прокуратурата няма отношение по процедурата за импийчмънт. Главният прокурор може да участва, ако се прекратят правомощията на президента и има данни за извършено престъпление.", допълни Пунев.
"Във връзка с разследването на главния прокурор, това не може да стане, защото прокуратурата притежава монопола върху разследването и обвинението. А като на върха на тази пирамида е главният прокурор, който нарежда извършването на разследването и привличането към наказателна отговорност, това е невъзможно“, каза още бившият член на ВСС.
Благовест Пунев поясни, че заради решение на Конституционния съд от 2003 година процедурата по промяна на Конституцията е изключително трудна.
„Велико Народно събрание е трудно реализируемо. От 2 до 5 месеца е периодът за обсъждане на решение за въпросите, които ще бъдат предмет на неговата дейност. С 2/3 мнозинство от действащото трябва да реши насрочване на избори за ВНС, което се насрочва от президента“, поясни той.
