Eвропейските лидери постигнаха съгласие около финансовите параметри на Съюза за следващите 7 години – 1,824 трилиона евро, от които 750 млрд. евро са част от Фонда за възстановяване от корона-кризата в дебати, продължили 5 дена.
Постигането на консенсус е изключително важен сигнал към европейските граждани, държавите-членки и бизнеса, които вече имат ясен ориентир за това какъв ще е общият европейски бюджет.
Преди да започнат интерпретациите какво означава това за България и дали сме постигнали „успех“, искам да подчертая следното:
Българският министър-председател отиде на Съвета без парламентарен мандат. Добра практика е, преди срещи на върха, да е постигнато национално съгласие около основните цели на страната, които да представи и защити в европейското семейство. Пренебрегването на парламента в такива моменти на горещи преговори отслабва националната позиция.
Във връзка с това, няма как да оценим отпуснатите за България общо 29 млрд. евро като постижение, тъй като ние нямахме предварително поставена цел, която да е публично оповестена или да е резултат от национален политически дебат. Да, средствата номинално са завишени, но условията за тяхното отпускане са кардинално променени и това ще създаде препятствия пред България. Това не са пари в „чекмедже“, а потенциален обем от средства. От държавата зависи доколко ще съумее да ги инвестира адекватно.
Подчертавам, че сумата от 29 млрд. евро е индикативна. Една част от тях, които са по Многогодишната финансова рамка (МФР), се определят по споразумение между ЕК и България, както до сега. Другата част са от новосъздадения Фонд за възстановяване.
За да се възползва максимално от средствата от Фонда за възстановяване, България трябва да изготви национален план за възстановяване на икономиката след настоящата криза. В този план следва да бъде описана националната програма за реформи и инвестиции. Процесът за одобряване на националните планове за отпускане на съответното финансиране може да се опише накратко в три основни стъпки:
Първо, в рамките на два месеца, националните планове се разглеждат от ЕК, за да се установи съвместимостта с препоръките за реформи, определени от Европейския семестър. Припомням, че последните доклади за България са критични и подчертават структурни проблеми в икономиката и управлението.
Второ, оценката на Комисията трябва да бъде одобрена от Икономическия и финансов комитет на Европейския съвет, където заседават всички държави членки.
Трето, Съвета в рамките на един месец, трябва да даде финално „зелена светлина“ за всеки национален план, за да бъдат отпуснати финансовите средства.
Обвързването на финансирането с механизъм за върховенство на закона, позволява на Съвета да блокира средства с квалифицирано мнозинство (15 от 27 държави с общо не по-малко от 65% от населението на ЕС). За съжаление, България се нареди до Полша и Унгария, като проблемна държава и липсата на реформи в борбата с корупцията и върховенството на закона са обективен риск.
Отпускането на средствата по възстановяване (извън МФР) ще зависи от това до каква степен представеният, от България, план ще бъде приет от ЕК и останалите държави членки.
Цялостната логика на следващата финансовата рамка на ЕС е подчинена на зелената идея и на дигиталната трансформация. Държавите ще трябва да изготвят национални планове, които ще се оценяват от ЕК. България вече изостава в това отношение, липсват яснота и диалог за националните ни цели.
