Това, което стана днес по обед в София, не е Вселенски гербаджийски събор, не е нито партийна конференция, нито събрание дори. Това е седящ митинг за лична психична употреба. На заминаващия си и объркан Вожд му е нужна публика на живо. Нужни са му възгласи :”Бойко, Бойко” и отчаяни викове :”Не, никога!” на намеците му за оставка.
Намеци с половин уста обаче.
Едно голямо Нищо беше днешното Нещо.
Голямо Нищо плюс привикан партиен елит в обедната почивка.
Майко мила, какъв елит! Майко мила, какви коалиционни партньори!
Гротеска, разпад, безизходица...
Имах чувството, че някой на пожар е събрал "момчетата от махалата", защото на улицата са обидили главатаря. Валери Симеонов, Каракачанов и страдащият шеф на СДС допълваха арената с мъка и тъга.
А случилото се с битите и преследвани журналисти и протестиращи е рентгенова снимка на мисленето и действията на тези същества - те това са правили винаги - да мачкат и да бият.
Аз обичам хората! - Това каза Борисов. Не, този "красив ум" обича хората да го обожават, а той да благоволява това.
И да пътува с джипката из времето все по-далече и по-далече.
Николай Милчев
