Винаги когато се върна във България изпитвам хубави и приятни чувства - това е моята родина и си я обичам. Мисля винаги позитивно и имам вяра и надежда за това, че ще се случи по-добро тук.
Но когато още едвам кацнал на самото летище те излъжат безкрайно нагло гледайки те в oчите и ти усложняват живота безпричинно и безпардонно, без да имаш абсолютно никаква вина и да си направил всичко нужно от твоя страна точно това да не се случи, боли.
Ще кажете - добре дошъл в България, ами не знаеш ли, че е така? Ами не знаеш ли каква ни е действителността и т.н., от небето ли падаш?? Ами ние всеки ден го живеем това, ще кажете, свикнали сме и това е положението...
Не искам изобщо да политизирам това, което ми се случи в 03:00 часа тази сутрин на летище София и няма да изпадам в детайли. Ще ми отнеме може би един цял ден да се опитам да се оправя с измамата, с която бях посрещнат и на която бях подложен и вероятно ще загубя много средства и нерви за да го постигна. И най-вероятно за много хора проблема ми е тривиален, сравнен с многото по-големи и съществени проблеми тук в момента.
Но и това не е най-големия проблем за мен. Не става въпрос тук за политика а за манталитет. Манталитет, който упорничаво и на пук на всичко не се променя към добро вече десетки години след ‘промяната’.
Най-големия проблем за мен е да ме накарат днес да изпитам срам и погнуса да се нарека Българин. След като съм прекарал десетки години опитвайки се да популяризирам България навсякъде доколкото мога и по всички възможни за мен начини.
Днес го приех лично и ме заболя...
Защо го споделям - защото ми е много болно и с голямо огорчение и съжеление констатирам, че може би аз лично не бих могъл да се преборя всекидневно с този манталитет. Удари ме ‘изневиделица’, сблъсках се с онази гнусна част от българската ни действителност - очевидна измама и безочливост, и безсилието пред нея. Не мога да се примиря или да свикна с това...
Тъжен пост, но днес българската реалност ме ‘победи’.
А утре ще е може би по-добре, дано
Иво Станков, Фейсбук
Той е: Създател и директор на Фестивала на българската култура в Лондон и първи цигулар в Уестминстърската филхармония, професор в младша катедра в Guildhall School of Music and Drama.
Винаги когато се върна във България изпитвам хубави и приятни чувства - това е моята родина и си я обичам. Мисля винаги...
Публикувахте от Ivo Stankov в Неделя, 26 юли 2020 г.
