Патладжаните са пищни, къси, дълги, тесни, заоблени и - естествено - с класическо голямо дупе; те са в много форми и много цветове.
Някои патладжани са дълбоки и виолетови, толкова тъмни, че приличат на сицилиански очи. Други са с игриви ивици като малки тигърчета. Личи ли вече, че обичам патладжаните? Естествено.
Патладжаните са прекрасни за гледане, но все пак готвенето им е начинът да изпъкнат максимално. Ето пет начина, по които да се влюбите в патладжаните този сезон.
Осолете ги първо и ми благодарете по-късно.
Обичам да осолявам патладжаните. Нарязвам патладжана — махам кората, освен ако той е странно тънкокор поради незнайна причина — и го поставям в единичен ред на рафт за сушене върху намачкан лист хартия за печене и го покривам със сол. Оставям го да престои около 15 минути, докато не изтече кафява течност, след което измивам и подсушавам с хартиени кърпи.
Идеята на осоляването е да се извлече горчивината. Казват, че сега вече се прави селекция на патладжаните така, че да няма горчив вкус, но поне доскоро все още повечето от тях го имаха. Животът може да е горчив на моменти, но тази горчивина няма място в патладжаните. Мислете за осоляването като за застраховка, че ястието ви винаги ще е вкусно.
Печете патладжаните бавно и дълго.
Патладжаните често се пекат цели или срязани наполовина, като резултатът е невероятно вкусен. Деликатната вътрешност, фина и кремообразна, може да се изгребва и да се добавя към тахан за пищен баба гануш, да се разбърква с други добре изпечени зеленчуци за кьоополу, или да плува в сладко-солено мисо.
Пробвайте да изпечете срязан наполовина патладжан, да залеете с тахан и меласа с нар, и да поднесете с йогурт и пресни билки като луксозно предястие.
Един съвет за кухнята: добре набодете патладжана с вилица, преди да го готвите. Често го покривам с фолио, докато го готвя. Най-привлекателното на печенето му е вкусът, няма спор, но и леснотата на приготвяне е не по-малко неустоима.
Съчетавайте максимално често патладжан с домати.
Доматите и патладжаните са класическа комбинация - и това не е случайно. Доматите са кисели, сладки и сочни; патладжанът попива чудесно много неща, и заедно двете предлагат безброй възможности за импровизация и получаване на нещо ново.
Дори не ви е нужна формална рецепта, за да го направите: започнете ястието с класически аромати: лук, селъри, моркови. Добавете малко сладки чушки или люти чушлета, и може би съвсем малко от любимия ви лютив сос и гответе, бъркайки, на силен огън.
Добавете много прясно настъргани домати, нарязан на кубчета (предварително осолен) патладжан, и намалете печката до слаб огън. Покрийте и оставете да се готви, докато всичко омекне, около 10 минути.
Можете да използвате какви ли не зеленчуци, от многоцветен фасул и белен алабаш до копър и бамя. Гответе, докато патладжанът не стане напълно мек и останалите зеленчуци не са нежно хрупкави.
Добавете шепа ситно нарязан босилек и магданоз, или пробвайте с малко мента или естрагон. Разбъркайте, пробвайте на вкус, добавете при нужда сол и пипер, и сте готови.
Аз поднасям това ястие с киноа, кускус, ориз на пара или орзо с допълнителни билки и люти сосове.
Поднасяйте патладжаните горещи или студени.
Патладжаните са безумно гъвкави за поднасяне. Те са толерантни и деликатни, така че няма проблем да ги сервирате горещи, студени или на стайна температура.
Гореща супа? Страхотно. Вареният патладжан добавя гъстота и текстура. Лесно е да го добавите към почти всяка супа или яхния,тъй като той се съчетава добре с вкусове от много места по света, от лятно минестроне до мисо супа.
Не се шегувам, можете дори да го добавяте към миден чаудър. Студен той също е прекрасен. Пробвайте да го добавите във фъстъчен сос сатай върху нудли. Капонатата също е класическо лятно патладжаново ястие от южна Италия, което правя много често в рамките на годината.
Пържете патладжаните.
Хрупкаво отвън, нежно отвътре - това далеч не важи само за пилето. Няма причини да се отказвате от чудесните пържени патладжани.
Как ви се струва идеята да добавите брашно от нахут към стандартното пшенично брашно, в което овалвате преди пържене? Или спелта, или ръжено брашно? Патладжаните могат да понесат всичко това - и ще бъдат съвсем различни.
Тами Уайзър, The Kitchen
