Диалогът е хубаво нещо, но за да го има трябва да се отговори на въпросите по същество. Не може улицата да твърди, че управляващите и премиерът са въвлечени в определени корупционни скандали с взимане на сериозни подкупи и т.н. и вместо да отговарят на тези обвинения управляващите да кажат – ние ще вдигнем пенсиите на пенсионерите. Това не е диалог, това е разговор между глухи, между хора, които разговарят за различни неща.
За да има диалог, трябва да се фокусираме върху проблемите и скандалите, които доведоха до сегашната ситуация. Управляващите, ако имат добър и убедителен отговор, нека публично да го оповестят. Ако нямат такъв на тези скандални въпроси, тогава нормалният ход е оставка и предсрочни избори.
Това заявява доц. д-р Даниел Смилов, Център за либерални стратегии (ЦЛС) в свой анализ за БГНЕС. Ето какво още коментира той:
Основната битка за една добра публична среда е в България, а не в чужбина. Нека се възползваме от помощта, която Европейският съюз ни дава, но нека да съберем собствени сили и да се справим с проблемите, които имаме. От Европа получаваме достатъчно помощ.
Трябва да сме много внимателни, когато говорим за нов модел. Трябва да сложим край на модела на нелегитимни свързаности между определени бизнеси и управляващите. Трябва да се сложи край на назначаването в независими органи на хора, които са партийни лоялисти. Хора, чието основно качество е да се вслушват в това, което им казват от определени партийни центрове. Тези неща трябва да се променят.
Не е необходимо Велико народно събрание за промяна на Конституцията. Дори подобни промени могат да се окажат вредни, защото страната може да бъде тласната в посока на ненужни и безсмислени реформи, които в най-добрия случай няма да дадат резултат, а в най-лошия могат да бъдат вредни.
Има неща, които биха могли да се променят в конституционния и институционалния модел, но като цяло ние имаме нужната инфраструктура. Тя трябва да бъде подплатена от нужната политическа култура. В една действаща конституционна демокрация управляващите трябва и да се самоограничават. Те наистина имат много широки възможности за назначаването на хора на различни постове, но както показва сегашната ситуация, когато независимите органи не са независими, народът не им вярва и това хвърля сянка върху самото управление. На това трябва да се сложи край. За този край не е необходимо Велико народно събрание.
