Tова от Цветана Бонева във фб много ми хареса : « ……Разбрахте ли,че нашите деца не искат да живеят в това което им приготвихме ние през 90 година,не искат!!Затова не мрънкайте за няколко затворени кръстовища и пътища!!! Не сте видяли затворена държава!Подкрепете децата на България!” ОСТАВКИ ДО ДУПКА И ЗАТВОР ЗА МУТРИТЕ !..... ».
Ще добавя, за мен България сега е на път да събори своята берлинска стена. Ама ще кажете със закъснение. Това е нормално, България нямаше събитията в ГДР от 1953 година, нито тези от Унгария 1956 година, нито тези от Чехословакия 1968 година, нито тези от Полша 1981 година, нито свой папа като Полша. Така, че закъснението е нормално, но случващото се заслужава само похвала и е много обнадеждаващо. 1989 -1990 бяхме едно малцинство, което се опитваше да изпревари развитието на процесите, опълчвайки се на сценариите и очевидно не успяхме. Е, сега тези деца довършават работата , която ние не успяхме. И в отношението на величията от 90те години към тези процеси сега, ще разберете кои са биле фалшиви кариеристи и кои са имали идеали и принципи. Поздравления за Дончо Ппазов и за позицията му.
Петър Бояджиев, Фейсбук
