А дъждът се опитва да умие резила и петната от стопените под августовското слънце лоени свещи, припукали в опит да се запалят, в заупокой на Тато ли, който се спомина на този ден, но остави такива следовници... на човешкото достойнство ли, оттекло по магистралите и може би затова така опасно подхлъзващи.
Топи се мазнинката политическа и се подпира на патерици, но след дъжда пробиват филизите на живота и покълва вярата, че идва нов ден и нова вечер на протест, и няма да ви се размине престъпници, който и да ви увещава в обратното.
Отичате в канала на историята и в това е най-големият Ви проблем в момента, липсата на сцепление с истината и генетичния разум на българина.
А влагата ще даде сили на Владо за да живее, дочакал краят на разходката в ада. Свършихте.
Нека вали!
Соня Момчилова, Фейсбук
