Правителството на Борисов е изправено пред класическата дилема за реакция на властта при улични протести - да отстъпи крачка назад, за да намали градуса на напрежението или да действа твърдо, за да покаже сила и жизненост. Историята на подобни противостояния в различни държави в последните 20-30 години показва, че това е плаване между .
Частичните отстъпки много рядко усмиряват протестите, обратното - те обикновено се тълкуват като знак за слабост, за приближаващ крах на правителството и насърчение, че трябва да се натисне още по-силно. Разгонването на демонстрантите със сила също е рисковано решение - то може да налее масло в огъня и дава решителност на хора, които до сега са изразявали пасивно протестните си настроения, да излязат на улицата. Разновидност на твърдото действие е организирането на контрапротест, но това е най-лошото решение, защото тогава се вижда, че хората, дошли да крепят властта, са платени и/или сплашени и нямат политическа позиция. ГЕРБ опита един такъв контрапротест преди месец, но веднага разбра, че това е грешка.
Премахването на палатките от центъра на София през тази нощ е плод на преценка, че протестиращите са твърде малобройни и могат да бъдат отстранени от кръстовищата без особени ексцесии. А също и знак, че правителството сменя курса - след като пожертва четирима министри и направи някои символични жестове за дистанциране от Доган и Пеевски, сега идва ред на по-твърдите действия, слагащи край на отстъплението. Това може да се тълкува и като опит за консолидация на собствения електорат преди наближаващите избори - ако правят твърде много отстъпки ГЕРБ, ВМРО и НФСБ могат да разочароват част от сегашните си привърженици и да загубят техните гласове.
Развръзката ще дойде в следващите няколко седмици и ще зависи от това доколко силна ще бъде енергията на протеста. А също и от това дали този, който пуска записите и снимките с участието на Борисов, има още козове в архива си.
Пламен Димитров
* Две чудовища от митологията
