La Piovra. Сетих се за този филм, когато рано сутринта в сряда научих за опeрацията на МВР с респектиращото название „Октопод”. В La Piovra се разказваше за драматичните обрати и трагедии в семейството на полицейския инспектор Корадо Катани, който храбро се бореше срещу мафията.
И понеже италианските филми не са като американските, доблестният Катани в крайна сметка бе убит от същата тази мафия... Защото така става в действителния живот.
У нас този сюжет е все още повече филмов, отколкото действителност. Никой в България не вярва, че няма мафия, както ни убеждават превъзбудено политиците години наред. Както и че политиците ни не са свързани с нея.
Затова операция „Октопод” е знакова. Кой каквото ще да казва, но подобна акция не е провеждана досега. Арестът на Алексей Петров е знак, че тази държава не е онази - отпреди 5 юли 2009 г.
Обвиненията срещу доскорошния съветник в Държавната агенция „Национална сигурност” са толкова сериозни, че 10 процента от тях да се докажат, политическият ни елит трябва да се скрие в миша дупка за дълго време. Или да се саморазпусне.
В информациите, идващи от МВР, се говори за „организирана престъпна група, със строга йерархична структура”, действала поне 10 години. В четири от тях на власт бе НДСВ, начело със Симеон Сакскобургготски, а след това тройната коалиция между БСП, НДСВ и ДПС с премиер Сергей Станишев. Това прави осем години. Две остават на съвестта на СДС. Е, как е станало така, че никой през това време не е разбрал, че един човек преминава границата между закона, службата на държавата и престъпността? Въпрос, на който в следващите дни ще трябва да отговаряме всички.
Чувам политици да се изказват важно, колко добре било, че сегашната власт извършвала арести на знакови фигури. „Но да видим какво е положението с доказателствата”, бързат да вметнат иронично те пред микрофоните. Предлагам ви да не им обръщате внимание. Днес те се вайкат какъв бандит е Алексей Петров, а утре, при други обстоятелства, ще отърчат при него да му целуват ръка. Този тип хора са по-нечистоплътни и от съдържанието на кошчетата за боклук в бардаците с курви, ударени от спецченгетата миналата нощ.
Ако някой си мисли, че сега ще си връщам на Алексей Петров заради слуховете, че е замесен в побоя срещу мен, се лъже. За тези, които си имат друга работа и са забравили какво ми се случи, ще припомня, че на 22 септември 2008 г. бях пребит зверски в центъра на София. Оживях по чудо и благодарение на екипите във Военно-медицинска академия. Оттогава не съм спирал да мисля кой и защо ми скрои това убийство. Версиите са много, но две-три все пак натежават. Една от тях води към басейна „Спартак” и неговият собственик Алексей Петров. Публично винаги съм казвал, че това са само версии, а аз вярвам на доказани неща. Ще го повторя и сега.
Всички ние обаче би трябвало да проявим любопитство, как този човек се превърна в обществено значима фигура, от която зависят събития и човешки съдби. Кой е Алексей Петров всъщност? Днешната власт е длъжна да даде отговор на този въпрос.
Как така офицер на прикритие, защитаващ държавните интереси в същото време е оглавявал престъпна група? Кой го е вербувал, по чие нареждане? С каква цел? Същите тези служби не са ли виждали какво всъщност се случва? Не са ли докладвали нагоре? Ако са докладвали, на кого са докладвали? Тази тема трябва да се изговори, ще трябва да си кажем и нелицеприятни неща, да извадим и други имена. И понеже от МВР заговориха за „Октопод”, аналогията с пипалата на мафията се налага от самосебе си.
Алексей Петров, освен офицер под прикритие, топ агент, бизнесмен и спортист, е и преподавател в УНСС, доцент. Ректор на университета е проф. Борислав Борисов. Същият е председател и на Съюза за стопанска инициатива, на който пък Петров е изпълнителен директор. Проф. Борисов е съветник на президента Георги Първанов.
Заместник-председател на Консултативния съвет на същия този съюз е зам.-председателят на партия РЗС – Атанас Семов. Доскоро той беше и зам.-председател и на парламента.
Тези връзки трябва да бъдат коментирани задълбочено, ако се докажат обвиненията срещу Петров. За да стане ясно какви са отношенията между тези хора и на какви критерии се крепят.
Задължително е да проговори и бившият вътрешен министър Румен Петков. Той „освети” Алексей Петров като агент на контраразузнаването, който му организирал среща с известните „братя Галеви” от Дупница. Петков тогава тържествено се кле, че ставало дума за националната сигурност. По-късно Галеви от Дупница бяха арестувани и срещу тях се води дело. Сега е арестуван Алексей Петров. Нека Петков обясни, как така националната сигурност на страната е в ръцете на подобни хора.
Да не мълчи и Сергей Станишев. Той създаде ДАНС и назначи Петко Сертов за директор на службата. Алексей Петров пък стана негов съветник и в дълъг период от време думата му май се е чувала повече от тази на Сертов. Нали ДАНС трябваше да бори престъпността и корупцията по високите етажи, а какво стана... La Piovra ни нашепва, че в същото време Петров май е въртял и съмнителен бизнес, ако се вярва на обвиненията на МВР. Станишев да каже дали Петров е работил за държавата или за своя си бизнес. Това е много важно, без значение дали съпартийците на Станишев ще го издухат от председателското място в БСП. Този път става въпрос за нещо повече от партийния интерес. Да каже също и за онзи секретен доклад, който той бил загубил, а Петров намери в битността си на „лоялен гражданин”.
Трябва и Петко Сертов да бъде накаран да говори, а не да мълчи като риба. Парламентарната комисия за контрол на ДАНС ясно заяви, че агенцията след създаването си е изпълнявала политически поръчки, вършила е беззакония, превишавала си е правата, контролирала е контрабандата и трафика през границите, но не с цел пресичане на престъпна дейност, а за облагодетелстване на отделни нейни служители. И понеже Сертов ще продължи да се крие, прокуратурата трябва да го измъкне от леговището му и да го пита ясно по тези въпроси. Иначе петното, лепнато на ДАНС, ще продължи да лекьосва образа на останалите служители, които са профи и лоялни към държавата.
Важно е да чуем какво е мнението по този въпрос и на президента Първанов. Напоследък той сякаш се успокои, налага вето на военния закон, изказва се за това-онова, ръкостиска се с Бойко Борисов. Похвали се и със събраните 2,2 млн лв от „Българската Коледа”. Това е друга тема и няма да я засягам сега. Но е длъжен да вземе думата и за La Piovra. Пред която иска медия или предаване, ако иска да си избере и журналист, който да му задава въпросите.
Доскорошни служители на същата ДАНС пък от своя страна повтарят упорито, че в агенцията работели хора, които служат на чужди държави и получавали пари за това. Твърдят, че там се вършат беззакония в момента и че вътрешният министър Цветан Цветанов ги прикрива. Тези същите трябва да докажат или да отговарят за думите си.
В. „Галерия”, който не крие своята близост с Алексей Петров (макар ръководителите му да твърдят, че нямат нищо общо с него), неотдавна публикува питане до министъра на вътрешните работи, кога ще бъде арестуван Петров. Презумпцията на тази питанка бе, че Трактора, както някои наричат доцента-агент, е единствената опозиция на сегашното управление и то щяло да се разправи с него именно в качеството му на революционен водач. Премиерът и МВР трябва час по-скоро да ни „светнат” дали в ареста е родният Че Гевара или мафиотски бос. Защото ако Алексей е Че – лошо. Тогава трябва скорострелно да се организира концерт в негова защита, както някога се правеше за Анджела Дейвис и Нелсън Мандела. Говоря сериозно. Ако този човек е невинен, демокрацията е в опасност. Не може икономист, шампион каратист, бизнесмен и водещ специалист по терористични заплахи да бъде третиран като пладнешки разбойник. Обществото ни и без това е объркано, ще се шашне съвсем.
Всъщност акция „Октопод” е крачка напред в разкриване на същината на този сакрален български сюжет. Картите са на масата. Ако Алексей Петров излезе след ден-два на свобода – Цветан Цветанов да си подава оставката и да си ходи. След него и цялото правителство, защото е позволило гавра с демокрацията, набеждавайки лоялен гражданин в престъпна дейност. Тогава Петров ще получи летящ старт за политическа кариера, каквато идея може би не му е чужда. Ще има възможност и да спечели избори, да управлява и да докаже икономическите си тези, една от които е свалянето на банковите лихви. Така се постъпва в правовите държави. Тогава и вестник „Галерия” ще стане всекидневник и ще тури в джоба си цялата „сериозна” и „жълта” преса накуп. Ще бъде справедливо и заслужено. Героите-мъченици имат право на това.
Ако пък съдът ни изненада и приеме събраните доказателства срещу Петров... Тогава Цветанов и Борисов ще отдъхнат и няма да подадат оставки. Тази награда им стига. Пък ако продължат в същия дух и със заменките, със самозабравилите се олигарси, с източващите ДДС, с покровителите на мафията – вторият мандат им е в кърпа вързан.
Битката ще е трудна, дори епична. Армия от известни и опитни адвокати, ще издигне глас в защита на задържаните в „Октопод”. Ще има и медиен натиск. Не са малко журналистите и медийните шефове, за които La Piovra къта гадни компромати, с които ги рекетира. Същите тези хора ще си гризат нервно ноктите и ще се чудят какви материали да пуснат, защото не се знае, знае ли се... Те и досега се държаха като поразени от Стокхолмския синдром, а сега зъбите им ще тракат като кастанети, заради дилемата хем да се сложат на властта, хем да запазят благоразположението на Петров. Трудна задача.
Мнозина ще кажат: Слагате тигана, а рибата още е в морето. Реалистите ще допълнят, че е имало арести и шумни акции и преди, но след това нещата са се размивали, потъвали и забравяли. Бандитите отново са били на свобода, а жертвите... Всъщност кой се интересува в България от жертвите? Те са медийни герои само докато са в реанимацията или ги погребват. Истинските герои са недосегаемите, които временните проблеми с правозащитната система калява още повече, прави ги още по-изобретателни и самоуверени. Като тях желаят да станат децата, когато пораснат.
В Италия имат примера на магистрата Джовани Фалконе. Именно неговото убийство отприщи обществената нетърпимост срещу мафията. „Мафията е човешко дело и както всички човешки дела има начало, ще има и край." Това са думи на съдия Фалконе, които трябва да помним, защото са хапче срещу страха.
Когато Роберто Савиано написа книгата „Гомора” и бе осъден на смърт от неаполитанската Камора, 200 000 души излязоха в негова защита само в Неапол. Над 4 млн заляха улиците в цяла Италия.
Убийството на Вероника Герин в Ирландия предизвика вълнения в цялата страна, а парламентът прие закон за борба с мафията и десетки бандити се оказаха в затвора.
Така правят другаде, а тук, тук е по-различно.
Патосът в такава борба повече вреди отколкото помага. Нужни са сърце, морал и закон. И преди всичко – разчупване на мълчанието. От МВР засега дават знак, че са на страната на обществото и на държавата. Което не е малко. Би трябвало да се възползваме, въпреки колебанията си. Иначе La Piovra ще ни измъкне кислородната маска и ще ни остави да се гърчим на дъното на океана от страхове и подлост. А нагоре има толкова светлина...
Огнян Стефанов
