Управляващата коалиция днес накъса на парчета крехкия обществен договор. Накъса на парчета и всички надежди, че тези нарцистични същества могат да слязат от троновете си доброволно. Оставали до края на мандата, ако може - и до края на света.
Вчерашните приказки за три варианта : оставка на правителството в края на септември, правителство без Вожда или някакво друго възможно правителство, са само прах в очите на недоволните. Пируети и ритуали, пушек и дим и араламбене - нищо друго.
Борисов искал, ама Валери Симеонов и Каракачанов не му давали да си тръгне. Краставици на търкалета - той, той не иска, не си го и помисля дори божеството.
А демагогията, че нямало да допусне разединение на нацията, са реплики от пиесата "Колебания Борисови ". Иска да се представи той за Хамлет, който се колебае, а си е просто един Винету.
За нас, обикновените българи, които нямаме патлаци, чекмеджета и кюлчета, изходът е един - всички да емигрираме кой където види. За където все още продават билети, да тръгваме за там.
Или пък да си отворим очите и да не помръдваме от земята си, докато не ни я върнат. Тази земя е наша и те рано или късно ще трябва да ни я върнат. Само да не затваряме очи.
И да помним, ама всичко да помним.
Николай Милчев
