Всяка диктатура е съзнателно налаган модел на управление. Целта винаги е цялата власт в услуга на определен кръг или човек. Диктатурите идват с гръмки демократични лозунги за защита на гражданските права и свобода на словото. И никога не са имали намерение да изпълнят това обещание. То е само ключ към заветната цел.
За да си осигури обществена подкрепа за нелогичната политика, лидерът на управлението първо измисля враг. Втора стъпка: демонизира го. (в случая президента Радев) Трета стъпка: Насочва обществената ярост срещу него. Това се осъществява като в медиите се изпраща контингент от „независими“ анализатори, министри и коментатори да бълват "аргументи и факти". Всички, които не се хващат на тази пропаганда и критикуват модела, биват игнорирани, маргинализирани и изолирани.
Това е и целта на стратегията. Гражданите не търсят отговори на важните въпроси, на тях им ги дава пропагандната машина на властта. Чрез свои медии и медиатори. Гражданите биват изключени от участие във взимането на решения. Те получават прости обяснения чрез слогани, на които трябва да вярват и следват. Когато хората разберат, че нямат влияние и достъп до провластовите медии, те осъзнават, че нямат никаква власт и над реалността. А това е техния живот. Плановете и мечтите им се спускат отгоре като нещо стерилно и единствено правилно. „Там горе“ е непристъпната крепост за обикновения гражданин. Там се допускат избрани и те се превръщат в специални и привилегировани субекти.
Дисидентите на модела трябва да бъдат притискани по всякакъв начин, а достъпът до медии и публичното пространство - ограничен. След този етап, диктатурата може да се счита за победила.
Лошата новина за диктаторите и тяхното обкръжение е, че в XXI век подобна победа е рядкост. Освен това диктаторите заживяват с чувство за непогрешимост и прекомерна любов към… себе си. От погледа им се изплъзва истинският капан – че са подставени лица и хора зад кадър им дърпат конците. Дори, когато усещат това, диктаторите се успокояват, че владеят положението. Вярват, че са избраният един от 300 млн сперматозоиди, който има шанс да оплоди яйцеклетката по време на половия акт с политиката. Само че в тъмнината не разбират, че всъщност са вкарани в едно друго място...
Дори да успеят за известно време, гражданското общество в един момент обръща гнева си срещу причинителя на диктатурата и той трябва да се спасява.
Бъдещето е на политици, които решават проблемите на обществото и защитават правата на всеки отделен гражданин.
В България повече от всякога е нужен рестарт, тъй като моделът #Кой превърна управлението в микс от мафия и наказателна бригада. Трудно е също да се посочи диктаторът, защото за „поста“ кандидатстват няколко персони. На първо четене най-лесен за посочване е премиерът Борисов. Но... Зависимостите и сделките в задкулисието дават предимство на Ахмед Доган и Делян Пеевски. За тях Борисов е инструмент.
Амбициозният и агресивен главен прокурор Иван Гешев все по-отчетливо заявява своите претенции към званието.
Няколко малокалибрени диктаторчета щъкат из политиката с отворени алчни уста и поглъщат всичко, което им падне.
Колко актуално звучат думите на Швейк: Човекът наистина много иска да е гигант, но в действителност е едно лайно.
Дъглас Рушкоф, един от тънките познавачи на политическия ПР и реклама, автор на световния бестселър „Теория на манипулацията“ е по-делови: Дори монополът на парите не е вечен.
Но политическите сперматозоиди продължават да се лутат в тъмнината на фалшивата посока и да си мислят, че са богоизбрани. Светът обаче е другаде.
Д-р Димигър Попкутуев
