Обещах на всички медии, които звъняха, че щом изляза от болницата ще говоря по всякакви въпроси. Още съм в потрес, че когато пострадах, имаше толкова голям интерес, а сега - никакъв. Институциите не се заинтересоваха да намерят каквото и да било по случая, освен да намерят една нова жертва. Но този път не са познали. За колата, когато ме блъснаха, не казах нищо, но този път не е така.
Това каза пред Фрог Нюз Ренета Инджова, която подробно сподели какво се е случило при инцидента, след който тя е със счупена китка.
Ето какво сподели пред екипа още тя:
Г-жо Инджова, ще ни разкажете ли първо какво се случи с Вас и как беше счупена ръката Ви и после да минем и на въпроса за спекулациите по тази тема.
Толкова е кратък случая, а спекулациите са толкова много, че като го видите ще разберете, че са други причините за всичко това, а не случилото се.
По обичайния си маршрут, по който отивам на пазар веднъж-два пъти в седмицата, в събота сутринта вървящ зад мен ме блъсна със сила и ме събори на земята. Нищо повече не видях от болката, която изпитах, защото там има и една чупка в стената. Така че смятам го за неизвестен извършител сама за себе си, защото нямах за цел да видя кой е при тази силна болка.
Опитах се да стана, за да се прибера вкъщи. По време на това изкачване към дома ми, между първия и втория етаж, отново се повалих на земята от много силната болка от счупената на лявата ми ръка китка. Пак с усилие станах и се прибрах. Започнах да търся близки и познати, за да ми помогнат. Намерих такива и с такси стигнах до „Пирогов“.
Там на въпрос какво се е случило, казах, че се е случил инцидент. Не смятах за необходимо да започнат полицейски въпроси, а да ми се даде първа медицинска помощ. Знаех това просто нещо - че някой ме е блъснал и след това, прибирайки се вкъщи отново съм паднала до степен, която лекарите определиха като средни телесни повреди.
Това е всичко откъм инцидентната страна на нещата.
След това започна едно ходене по мъките. Дойде полиция, която ме разпитва три часа по въпроса, за това, което току що Ви обясних. Тръгнаха да разпитват всички съседи, да обещават, че ще видят всички камери в района, като че ли не се знае, че живея в кв. „Хаджи Димитър“ където камери няма.
На пресконференция също са казали, че първо ще търсят камерите, а след това са си признали, че камери няма, а това можеше да се установи още на място и вечерта.
Питанията към мен, които продължиха, както Ви казах три часа, са си извлекли всякаква информация, която те наричат „противоречива“, защото частично всяка една от тях смятат за цялостна – хем съм блъсната била, пък хем съм паднала по стълбите. Щом е така по-изгодно е да напиша, че съм паднала на стълбите, защото иначе трябва да ходят да търсят извършител.
Само Ви моля да уточним, дали от болницата са известили полицията за инцидент с Вас или Вие сте потърсили допълнително органите на реда. Как полицията стигна до Вас, за да проведе този продължителен разпит?
Полицията е стигнала до мен, след като е излязла в БНР информация от „Пирогов“, че с мен се е случил инцидент и съм с увреждания. Свидетелите, както ги наричат, които знаят за случая - това са най-близките ми две жени, с които пътувах в таксито.
Впоследствие ми се обади по телефона отец Дионисий, който също веднага дойде в „Пирогов“. Той е отишъл в районна прокуратура, след правна консултация, че това е начина, по който, вместо да ме разпитват полицаите в „Пирогов“, вместо да получавам първа помощ, е по-добре по прокурорска линия да се извършват другите дейности.
Нямало е никой в районната прокуратура в събота, след което съветът е бил да се отиде в Пето районно и полицаите дойдоха. Трима, четирима бяха първо, после двама бяха на самия разпит, които формулираха как да се пише, какво да се пише, с толкова много корекции, които обсъждаха помежду си. Аз в този разговор не можех да участвам, защото едва отговарях на въпросите им с провесен на дивана крак и с една ръка, която продължаваше да отича.
След като минаха трите часа на моя разпит, започнаха да издирват и придружаващите ме лица, извикали са ги в Пето районно и са ги разпитвали до 2 часа там с неотклонния и неизменен въпрос „Съучастници ли са в протеста?“, понеже аз съм.
Има ли резултат? Намерили ли са човек, който смятат, че Ви е блъснал?
На този етап са казали, не знам към кой ден от пребиваването ми в „Пирогов“, получих информация, че е излязло някакво съобщение, че продължават издирвателните работи.
С какво свързвате спекулациите?
За спекулациите искам да изразя възмущението си, защото за първи път виждам такова нещо – жертвата съзнателно и нарочно не говори! Аз на медицинските лица не казвах „върху мен е извършено нападение или покушение, нито че предполагам от кого е. В медиите са започнали всякакви интерпретации. Значи няма кой да се оплаква от нещо, но има обяснения. До степента на мръсотиите, които се изляха върху мен и до тези, които са близки до мен, няма да си позволя да се докосна.
В крайна сметка, някои от медиите си позволиха спекулациите, заради вашата активна гражданска позиция и вашето участие и присъствие на антиправителствените протести, които продължават вече 28 дни.
Ама вижте, аз не участвах в никакви протести и нямах никакви публични изяви, когато получих такава нежелана активност, когато преди 6 години на светофар, по абсолютно същия начин както се случи с Милен Цветков, мен ме блъсна камион. При седене там на произшествието около два часа, после в медиите излезе, че аз съм блъснала камиона, а не той мен. Така че, интерпретациите са много. Аз дадох всякакви интервюта, шофьора не го питаха нищо. В медиите имаше даже папарашко придружаване докато се върна до дома ми, до същия този вход за който сега пишат медиите. В момента няма друга причина, освен участието ми в протестите.
Как се чувствате в момента, как е ръката ви?
Болката и обидата тогава, че трябва да отговарям на въпроси в момент на такова страдание ме накараха да замълча. Обещах на всички медии, които звъняха, на никого не отклоних повика. Обещавах, че щом изляза от болницата ще говоря по всякакви въпроси. Ако ви кажа, че днес, след като се върнах, се обадих на БНР и до този момент нямам отговор, а им казах, че искам да говоря по случая, който тогава ги интересуваше. Нямам отговор. Дадох на Фокус едно изказване, но то беше сякаш „виждате ли тя може да говори, ама не защото ние я питаме“. За толкова малко време ли интереса към онова, което се е случило утихна, а мръсотиите, които се изляха са им достатъчни.
Ако се чувствате добре, ще отидете ли на площада?
В първия момент, в който се почувствам добре, ще отида на площада.
Интервю на Диана Йонкова
