Борисов вече не иска да е на тази позиция, но изглежда, че не му позволяват. Имам чувството, че на всички им се иска тая мъка да свърши, но се съмняват, че после може да има последващи действия, които да им усложнят живота.
Това заяви в интервю пред ФрогНюз д-р Цветеслава Гълъбова.
Ето и цялото интервю:
Г-жо Гълъбова, как тълкувате събитията от изминалата седмица? Случиха се много неща...
Онова проклятие “Да живееш в интересни времена” се сбъдва за моето поколение. Живеем наистина в много интересни времена. Мероприятието на ГЕРБ за мен остана необяснимо. Разбираемо беше в тази ситуация да бъде свикан “активът” или “елитът” или както там да ги наречем и нещо да се случи. Но по това, което изгледах, не разбрах нещо да се случи. Нямаше анализ, нямаше план как да се преодолее кризата. Беше едно събиране на много хора в този изключителен пек. Имаше много проблеми, свързани с охраната, нападение над журналисти. И от вчерашното изявление на Никола Николов не разбрах защо, след като се е очаквало нещо подобно, не са били взети никакви мерки.
Като страничен наблюдател виждам, че има едно сериозно объркване в управляващата партия. Остава впечатление, че решенията се налагат. След коалиционния съвет по-логично бе премиерът да излезе и да обясни решенията, но излезе Валери Симеонов. Ясно е защо се случва, не иска да отговаря на въпроси.
Но това са маркери, че управляващите се намират в патова ситуация. От психологията знам, че когато човек се намира в такава ситуация, прави грешка след грешка, защото не може да мисли рационално. Тук виждаме хаотично поведение.
Вчера през нощта бяха отстранени палатките от блокираните кръстовища в столицата. Незнайно защо на следващия ден пресконференция даде шефа на СДВР. Редно бе изявлението да е на министъра на вътрешните работи, след като става дума за координирана акция в цялата страна.
Дава се заявка от коалиционните партньори, че няма да се допускат палатккови лагери, а какво стана вчера? Те сега са даже по-трудно отстраними… И след като се е очаквало, не са взети мерки. Това е маркер, че е изпуснато управлението на ситуацията. Не могат да се вземат адекватни решения. Действа се на парче, без да се обмислят последващите резултати и те да се планират.
Заявката в момента е даже още по сериозна и по всичко личи, че протестите няма да утихнат. Вие какво мислите?
Виждам една огромна енергия в хората, която този път нито е политически оцветена, нито е свързана с празните хладилници, нито с бедността. Тя е свързана с базисни човешки ценности, а именно достойнството.
Хората на площадите се борят за своето достойнство, което означава, че те се чувстват много дълбоко засегнати. Затова вече повече от месец са на площадите.
Именно в своите мотиви и причини този протест се различава дълбоко от процесите през 2013 г., които много бързо бяха партийно овладяни. Разумно е, че в момента партиите стоят настрана. И не мога да приема приказките, че протестиращите нямали лидери, нямат платформа, идеи… Ама, не е работа на протестиращите, извинете. Ние като електорални единици нямаме за задача да правим програми. Изглежда започва да се формира гражданско общество. И като такова нашата задача е да кажем какво не искаме. Хората ясно го заявяват.
Партиите са тези, които трябва да изготвят програми и всеки от нас да реши кого иска да подкрепи. Не може да се очаква от многохиляден протест да излъчва лидери.
Нека Ви върна на конференция на управляващите. Като психиатър как тълкувате поведението на Борисов? Паника ли излъчваше?
Паника не е първото, което виждам при Борисов.
На първи план видях една много дълбока и истинска умора. Видях един грохнал човек - нямаше го оня хъс, оня темперамент от първите години. Същото видях и в околните. Даже при тях видях и сериозно изразена досада.
Борисов определено е притеснен, уморен и определено не е в положение да може да направи анализ, да тропне на масата и да реши какво ще прави. Изглежда като човек, който е изгубил водещата роля. Това го смачква допълнително, защото хем му се иска, хем осъзнава, че я е изгубил. Безспорно, да си начело на една държава 11 години е уморително. Друг е въпросът, че не е задължително и който иска, може да се откаже.
Борисов имаше вид на човек, загубил водещата си позиция, но и желанието да си води битка за нейното запазване.
В интерес на истината цялата конференция ми заприлича на пленума на БКП от събитията през онзи ноември. С тази разлика обаче, че през тогава Живков беше същисан от онова, което се случва.
В случая това нещо не го виждам при премиера. Струва ми се, че той иска вече да не е на тази позиция, но изглежда, че не му позволяват. Виждаме как се активизираха вицепремиерите, особено господин Симеонов.
Върнаха ни много назад в годините с тази конференция. Ораторите не бяха речовити, излизаха с досада, излъчваха желание да издекламират заученото. На първите редици хората също бяха отегчени. Имам чувството, че на всички им се иска тази мъка да свърши, но се съмняват, че после може да има последващи действия, които да им усложнят живота.
А защо скриха Гешев от окото на обществото?
Това е пиар стратегия и план за действие. Идеята е, да намалее акцента върху него от страна на протестиращите Мисля обаче, че ако правителството подаде оставка, а Гешев остане, това ще активизира повече протеста.
Политиците много бързо се изкачват по стълбата на Смирненски и спират да слушат какво става долу. Тук е голямата им грешка.
По онова, което виждам, убедена съм, че в идните 10-20 години няма да има управляващи, които да имат такъв комфорт. Имам чувството, че ще вкараме политиците в пътя.
Интервю на Джесика Вълчева
