Държавният бюджет отразява приоритетите на управляващи за развитие на държавата в следващите години. Изпълнението му потвърждава залегналите приоритети или, напротив, отразява нежеланието за следването им. Затова при изготвяне на държавния бюджет, винаги има взаимовръзка с предходния бюджет и прогноза за следващите 3 години. Тази година (2020 г.), при анализ на прогнозата за държавния бюджет, с направената актуализация и, още повече, при анализ на отчета за първите шест месеца на годината, не може да се направи ясен извод за заложените приоритети.
Изпълнението на разходната част на бюджета е едва на 41.4%, като данните за подкрепа на бизнеса и населението за справяне с настъпилата икономическа криза е едва на 0,0015% от брутния вътрешен продукт на страната. Всяка помощ, била тя под формата на данъчни облекчения или под формата на стимули, е възможно да окаже по-голям положителен ефект, колкото по – навременна е тя. Всяко едно забавяне води до задълбочаване на проблемите.
Пестенето на държавни средства води освен до задълбочаването на икономическите, но и на социалните проблеми. Има пряка връзка между ръст на безработица и ръст на смъртните случаи. За доказване на тази връзка има направени много изследвания, като увеличението на стреса, свързан с притеснения за плащане на разходи, заеми, както и на осигуряване на нормален стандарт на живот, който е в пряка връзка с оставането без работа, води до много заболявания свързани със сърдечно съдовата система, развитие на дегенеративни заболявания и други. Всяка криза предлага и възможности, но непоследователни действия и липсата на ясен сигнал за развитието на икономиката води до допълнително задълбочаване на кризата.
Брутният вътрешен продукт не е точен измерител за благосъстоянието на една нация, той не отразява много фактори като степен на развитие на здравеопазването, образованието, достъп до нормален живот, но е възприет като универсален измерител и като съпоставка за това как една страна се справя.
Към момента все още не са изнесени официални данни за 1-вотоншестмесечие на 2020 г., но при анализ на компонентите на БВП : Потребление, Държавни разходи, Инвестиции и Нетен износ може да се направи обоснован извод за притеснителна тенденция.
Потреблението със сигурност се е ограничило сериозно през месеци април, май и юни, от една страна заради наложените ограничителни мерки, и от друга заради притеснението за бъдещето, което е нормално всеки един от нас да изпитва. Държавните разходи, държавата е най – големият потребител (консуматор на стоки и услуги) в икономиката, както отбелязах са също силно ограничени като капиталовите разходи на държавата за 1-вите шест месеца са под 10% от предвидените за цялата година. Изнесените данни за инвестиции са също притеснителни като нови инвестиции на практика липсват, основните „инвестиции“ са или капитализирани печалби или дългови инструменти (и двете влизат във формулата за изчисляване на инвестициите). Последният компонент също не допринася за ръст на БВП, по традиция България е нетен вносител.
Аз не мога да се определя като силен привърженик на кейнсианския модел на управление, но ако държавата със своята активна роля не върне доверието в икономиката излизането от кризата ще бъде мъчително и трудно, както и дългосрочно.Този извод може да направим и ако анализираме как се справиха сега управляващите с излизане от предишната криза. България беше една от страните, които излязоха най – бавно от кризата със сравнително скромни темпове на ръст в икономиката. Всичко това доведе до това да сме най – бедната страна в целия Европейски съюз, като изоставаме значително от Румъния (за хората, които повече се интересуват могат да видят официалната статистика на Евростат), с която започнахме от почти еднакви стартови позиции през 2007 г.
Ако отново повторим грешките от миналото ни чака още едно пропуснато десетилетие!
Facebook, икономистът Пламен Данаилов
