Как се чувства сега нашата жаба, деликатно поставена в бавно загряващата се тенджера? До пълно завиране на водата. Охранители, пажове, политилози и социолози, анализатори, културтрегери, тинктанкове и прочее обслужващ бандита персонал не отчетоха грубата грешка на господаря си.
А той, завалията, влезе с бутонките в лицата на собствения си народ и държава, ограби ги, уби колкото и защото трябва заслепен от величието на държавната си катедра. Измамно чувство е усещането за власт, особено когато тя се разпростира над балканско блато. Под зелената му пелена плуват всякакви видове хищници и никой "господар" поставен изкуствено над пелената не знае какво му мислят обитателите на блатото.
Така живеем ние и затова не можем да направим смислена държава, но има и добра страна - лесно си сменяме господарите. По силата и знанието за древните келтски закони всеки господар завършва захвърлен и консервиран в тинята на блатото.Мумифициран завинаги в дълбините на мрака на презрението и вечната забрава.
И този наш пореден завършен идиот щеше да ни вари в тенджУра като жаби? На бавен огън, за да не изкочим. За намерението му - само поздравления за дързостта, но в блатото живота си има собствени правила и обратно на приказките за деца всеки принц рано или късно се превръща в жаба. Нито целувките на принцеса Шехаризада, нито безмозъчните му пажове и ласкатели, могат да го извадят от бавно загряващата се тенджера, поставена на огъня от самия него - господарят на блатото!
Бог прощава заплахите, блатото - никога. Сбогом господарю на празноглавите! Сбогом, завинаги!
Николай Марков
