Всичко си има начало и край - денят и нощта, любовта и раздялата, властта и човешкият живот. Дори Вселената си има начало и край. Но БНТ на 60 - не, то е завинаги.
Замислен очевидно като сериала "Дързост и красота", този панегерик има за цел да съпровожда хората, докато свят светува. Умилявания и фамилиарни шегички, сироп , тулумбички и захаросани спомени - това е главното. И удивителното е, че с малко изключения героите, поканени да участват в този перпетум мобиле, почти не се сещат за телевизията. Сещат се единствено за себе си и от време на време за Драгомир Драганов.
Подозирам, че тази несвършваща вечеринка ще продължи поне до стогодишнината на БНТ и съвсем ще засенчи някогашните чествания за.
стогодишнината на Ленин.
Да не си помислите, че не обичам и не уважавам БНТ - няма такова нещо, премного ми е скъпа. А в личен план й дължа благодарности за подкрепата.
Не обичам обаче липсата на мяра, на баланс и вкус. И ме е срам от нейната нова реполитизация, от нейните манипулативни и тенденциозни предавания.
Срам ме е и от ръководството, което едно към едно повтаря времена и сюжети, от които уж се бяхме отрекли.
Николай Милчев
