Ненапразно за политиците, както и за артистите, и за спортистите, и за университетските преподаватели казват, че колкото и достойнство да ти е останало все още, вложи го докрай в начина, по който напускаш сцената, терена или катедрата.
Доброто, което си направил с делата ти и така ще се запомни, но споменът за лошото ще бъде смекчен от почтеността на начина, по който ти си се държал на прощаване.
И обратно, ако отивайки си от голямата игра ти си демонстрирал противните черти на своя характер, то лошото в делата ти и така ще се запомни, но споменът за доброто ще бъде подкопан от грозотата на начина, по който ти си се държал на прощаване.
Не мога да повярвам, всичко в мен се съпротивлява да приеме, че днес ще ни се демонстрира подобно отношение към най-сериозните неща насред политическата криза, че ще ни се пробутват тарикатски, безпардонни, евтини, дълбоко провинциални номера, че ще има такова увъртане, клинчене, разкарване на топката и шикалкавене, абсолютно пренебрежение към нормалната логика на процесите, игнориране на очевидното и очевадното, пълно пренебрежение към всичко онова, което се случи през последния месец.
Никаква поука, никакъв извод, никакъв научен урок, никакво освестяване, никакъв катарзис!!
За жалост, аз преценявам това поведение като игра с огъня и като още по-безмерно ерозиране и презиране на всякаква нормалност – колкото и тя да ни е останала. Разграничителната линия може да прерасне в барикада. А след това вече, както го е показала и доказала Историята, всичко е възможно – и лошото, и по-лошото, и най-лошото.
Уви, толкова мъчно ми е днес за България - станала заложничка на едно Его, на един нарцисизъм, на едно отсъствие на чувство за историчност, на една готова да ни завлече към дъното на конфронтацията алогичност и монологичност, на един човек, когото ние самите си го отгледахме, гледахме го безучастно и така му позволихме да открадне 10 години от Времето и от живота ни....
Николай Слатински, Фейсбук
