С риск да досадя ще напиша и моята гледна точка за инцидента с Христо Иванов и Димитър Ламбовски.
Не мога да преценя кое ме подразни повече, когато видях видеото. Дали тарикатската реплика на Ламбовски: “И като станеш премиер, да не ме забравиш!”, която веднага предизвиква реакцията “ето, и тия от протеста са същите”, или двукратното споменаване на Маджо, което звучи неуместно на един протест срещу мутрите, и което създаде впечатлението, че Христо Иванов е в течение на някакви разговори с въпросното лице.
Като допълнение, кадърът остави усещане за нещо недоизказано и неясно. Напълно е вероятно да е съзнателна провокация.
Веднага се включи инстинктът ми на любител-репортер да задам въпроси и получа отговори, за които благодаря на г-н Иванов. Като се замисля, и сега бих постъпил по същия начин.
Някои ме посъветваха да съобразявам какво пиша, понеже много хора четат статусите ми. Мисля си, че хората ме четат, тъкмо защото не се съобразявам с никого какво пиша.
Ще си позволя един съвет към Хр. Иванов и екипа му - когато излъчвате лайф в интернет, мислете и действайте все едно сте на живо в ефира на голяма национална телевизия, уверявам ви, разликата не е голяма, дори мисля, че attention span-a на аудиторията е по-голям.
Дали съм се усъмнил, че Христо Иванов е свързан с Маджо? Не му ли вярвам?
Още в началото на 90-те съм се оперирал от сляпа вяра в политици. Доверявам им се единствено в тъмната стаичка по време на избори, евентуално. В конкретния случай видях опасност Маджо да бъде свързан по някакъв начин с протеста. Гражданските инициативи винаги са били притегателно място за силовите групировки...
Да, към момента Христо Иванов е единственият разпознаваем политик на разкаляния политически терен, който задава наболелите въпроси и предприема съответни действия.
Заслужава подкрепа и мисля, че ако иска да успее, трябва да е добре подготвен за много по-големи скандали, провокации, “инциденти” и всевъзможни въпроси, на които ще му се налага да отговаря в дните до изборите.
Бих му предложил например да хвърли светлина върху историята, с която Борисов описва “довеждането” му в политиката от Румяна Бъчварова. Това е любим похват на Борисов - да представя всичко и всеки в България като функция на едноличната му власт. Целта му е по този начин да държи хората в положение на уязвима зависимост.
С това мисля, че изчерпах темата.
Реакциите на Пеевските “медии” няма да коментирам.
Facebook, Христо Комарницки
