С всеки изминал ден става все по-ясно, че изборът на Борисов се свежда до: а) служебно правителство по-рано или б) служебно правителство по-късно. С други думи, силно намалява вероятността той да изкара поне един пълен мандат.
Аргументите накратко:
1. Успехите му потъват, светва тъмната страна на управлението;
2. Заради него твърде много се заговори за Пашата, Маджо, Маргините, Вълка; а те вече не ги обичат тези работи;
3. Все повече прилича на обстоятелство, отколкото на фактор: за него все повече се заговори като за гарнитура: не е лошо да я има, за да подкрепи основното ядене, но не може да го замени.
4. Нараства усещането за общата му слабост;
5. Медиите надушват промяна и търсят по-балансирана позиция;
6. Влиятелни фигури се отдалечават и обсъждат как би изглеждал политически свят без Борисов; останалите лоялни говорители на статуквото повече пречат, отколкото помагат на политическото му оцеляване;
7. Партийната му работа се проваля;
8. Външнополитически хлад
9. Неблагоприятна социална и икономическа прогноза за зимата и пролетта на следващата година.
10. Благоприятна прогноза за организационното състояние на неговите политически противници за пролетта на следващата година.
Следователно хвърля бялата кърпа, преди да е доизхабен и отслабен от протестното възпаление, преди да са готови опонентите му, преди да е предаден от последните лоялни медии и анализатори, преди да са му разцепили партията; хвърля на служебното правителство вината за тежката ковид и постковид зима; явява се ранен, но не и политически полумъртъв на изборите.
Същите аргументи по-нашироко:
1. Потъва всичко, което в представите му се явява политически актив. Време е да се поучи от Костов, който си направи календар на успехите, но на изборите през 2001 г. всичко това бе засенчено. Прожекторът освети тъмните страни на приватизицията и всички икономически, финансови и външнополитически постижения избледняха. Светналата тъмнина победи. Роди се тезата, че и без Костов всички успехи щели да се случат естествено - от само себе си.
Днес цялата постановка на Борисов като строител и решавач на проблеми се превръща в пародия: претекст да обикаля с джипа из страната, за да не го сгащят в София. Естествено че и магистралите щяха да се случат без него, само че по-бързо, по-евтино и по-добре. Протестите, колкото и да изглеждат нестройни и да се представят като малобройни, поддържат светлината върху задкулисието. Те няма да съборят Борисов, но са тегаво възпаление, което отслабва цялата му политическа конструкция, и придават силно горчив вкус на всичките му постижения.
2. Заради него твърде много се заговори за Пашата, Маджо, Маргините, Вълка; а те не ги обичат тези работи. Сложен е, за да върши работа на осветеното поле и да не допуска твърде много разголване на силовите полета зад кадър.
3. Все повече прилича на обстоятелство, отколкото на фактор: за него все повече се заговори като за гарнитура: не е лошо да я има, за да подкрепи основното ядене, но не може да го замени. Това означава, че все повече активни хора си представят свят, в който правят политика, бизнес или всякакви други проекти, които не зависят от него и неговото благоразположение. Това важи на практика и за всички, които досега се намират на един телефон разстояние от Борисов.
4. Във въздуха се носи усещане за слабост. Гъвкавостта му, опитът му през последната година за по-широк консенсус по разнообразен кръг теми, непостоянството му, люшкането при кризата с ковид-19 вече се разчитат като слабост, хаотичност на ранено животно, мирисът на чиято кръв вече се носи из водата и привлича лешоядите.
5. Медиите усещат промяната и вземат завоя; особено телевизиите. Първа беше bTV, но напоследък БНТ, дори под управлението на Кошлуков, и "Нова", макар и основателно хулена от протестиращите, се стараят да отразяват протестите сравнително обективно и да дават думата на говорители, които не подкрепят статуквото. Ако към горните се добавят телевизията на Трифонов, OnAir и други, ще се види, че телевизиите планират да оперират в свят, в който Борисов не е единствената или основната фигура. Не коментирам социалните медии като Фейсбук, Туитър и Инстаграм, където отдавна е загубил прилично представяне.
6. Ключови, до вчера предани анализатори, формиращи мнение, бавно му се отдалечават. Кънчовците вече леко го ритат в кокалчетата и спокойно обсъждат преразпределението на политическото пространство в центъра и вдясно от него. Дори Харалан се е стреснал от общата му слабост и обсъжда в положителни термини възхода на Христо Иванов например. Анализаторите, които все още остават лоялни на Борисов, не влияят, защото са омръзнали. Аналогично през 2001 г. изследванията искаха не само Костов да се маха, с него всички да се махат, включително и дежурните свръхмедийно представени анализатори.
7. Опитът му за вътрешнопартийна работа се проваля. Първо, защото не я обича, второ, защото не я умее, трето, защото поема партията в разпад. Всякакви обсъждани версии за партийно бъдеще му се изплъзват. Няма ГЕРБ без Борисов, а ГЕРБ с Борисов потъва надолу. Виждали сме го през 2001 г. с Костов.
8. Външнополитически хлад. От ЕС вече се носи хладно безразличие - той там си свърши работата и вече като такъв не им е нужен. От САЩ се задават лоши новини; още не се е разчуло, но е важното, че той си го знае.
9. Неблагоприятната социална и икономическа прогноза за зимата и пролетта на следващата година го притиска да бърза. Едни избори в края на ноември или началото на декември могат да изпреварят с крачка-две най-тежкото време. И Борисов го знае.
10. Благоприятната прогноза за организационното състояние на неговите политически противници: всеки ден, в който отлага оставката, дава шанс на опонентите му да се организират по-добре за изборите. Сега БСП е вторачена във вътрешните си проблеми - как да попречат на Пеевски да им вземе партията или част от нея. Цветанов още не се организирал и регистрирал, а всичките му усилия са в посока отлюспване на лоялно свои кадри от ГЕРБ в навечерието на изборите. Около президента все още се мъти проект. Манолова също не е готова. Трифонов трябва тепърва да си осигури финансиране за телевизията и организиране на партията. Коалицията между Христо Иванов и Атанас Атанасов, макар и да напредва в социологическите проучвания, слабо напредва в организационния процес.
Следователно политически рационално е да напусне властта, преди да е доизхабен и отслабен от протестното възпаление, преди да са готови опонентите му, преди да е предаден от последните лоялни медии и анализатори, преди да са му разцепили партията; хвърля на служебното правителство вината за тежката ковид и постковид зима; явява се ранен, но не и политически мъртъв на изборите.
Васил Гарнизов, Фейсбук
(Заглавието е на редакцията)
