След като вчера сиктирдоса своя най-голям нов партиен враг Христо Иванов, приписвайки му свойствените за собствената биография връзка с мутренската групировка СИК, Бойко Борисов показа днес колко всъщност е обсебен от народната (не)любов сред младите към неговата персона. За целта държи лично да съобщи в интернет благоволението на правителството да отпусне за саниране на студентски общежития и за подобряване на образованието в училищата близо 100 милиона лева от бюджета.
Тази почерпка с “мазнинки”, както самият той нарича раздаването на нашите пари на определени групи от населението с цел да си купи още оставане на власт, Борисов придружи с Татолитарен хумор. Завърши съобщението си, заснето пред компютър, който му служи за поставка на написан текст, с ехидното пояснение, че тези отпуснати пари били за младите, които да се образоват по-добре и след това да излязат на протест.
Не му пука, че и млади и стари разбират много ясно мотивацията му. Опитва се да си пазарува лоялност – първо със символично смехотворни добавки от по 50 лева за три поредни месеца за старите, а сега и като “глези” най-младите си критици с бащински плесници в стил “ пляс един зад врата с тази банкнота, за да слушкаш вече”.
Върти, суче, а протестите, които уж не му пречели лично, са го обсебили напълно и не може да каже както и да било в публичното пространство без отровна реплика, но вече не само спрямо “отровното трио”, а вече и с обобщения към младите демонстранти, които той обидено смята за неблагодарници.
Забележително е нахалството на неукия Борисов, който и в това свое обръщение не знае къде в литературния български език се пада ударението в думата “училища”. Този факт не му пречи да се подиграва на по-образованите от него заради това, че са образовани.
Заиграващият с простите не може да понесе, че има и други българи, които го презират именно заради цинизма, арогантността и простотията, които обича да демонстрира в стила на своя мор(т)ален авторитет Живков и дори да го надминава “като за 200” и за “три България” в това отношение.
Борисов очевидно се обградил със свои подобия. Дори и да знаят как се произнася правилно тази дума, те не смеят да му направят забележка, какво остава да го научат да спре да произнася “казАх, направИх”.
Ако най-близките му прислужници не се бояха от него като от безмилостен палач на всеки провинил се с непочтително отношение член на свитата му, би трябвало отдавна да са му обяснили, че гражданите не протестират днес за да докопат по лъжица от кацата му с мас за собствените филии, а против оялата се власт, омазана с лъжи и морални нечистотии.
Протестът – трябва някой да му съобщи – е срещу неговото салдо мор(т)але на виновник, които не поема вина за негативите, но продължава да се опитва да тика залци в устите, които се опитва да запуши, както прави с редовно унижаваните от него девойки, пратени да го посрещат с хляб и сол, на които бута залци в устите.
Иво Инджев, личен блог
