Българската икономика се е свила с 5.1 процента през 2009 г., със символичните с 0.2 пункта повече от прогнозите на финансовия министър Симеон Дянков, направени през декември.
Тази информация е по предварителните данни на НСИ, публикуван днес. Официалната информация ще бъде представена в средата на март.
Икономиката се свива значително по-малко от прогнозите, направени в началото на мандата на правителството на ГЕРБ, които бяха за срив на БВП с 6.3%.
Спадът за четвъртото тримесечие е 6.2% спрямо съответния период на предходната година. Спадът за третото тримесечие на 2009 г. бе 4.7 процента. Така, въпреки оптимизма на Дянков, че спадът на БВП "не е толкова зле", данните показват задълбочаваща се рецесия.
Правителството вече публикува в своята конвергентна програма за развитие до 2012 година оптимистични прогнози за развитието на икономиката и прогнозира минимален ръст на БВП от 0.3% за тази година. Финансовият министър все пак призна, че първите три месеца на 2010 г. ще са трудни, а ръстът се очаква от третото тримесечие.
Общият обем на БВП за 2009 г. възлиза на 66. 2 млрд. лева. Брутната добавена стойност за икономиката е 55.6 млрд. лева и реално намалява с 3.6% достигнатото ниво през съответния период на 2008 година.
Аграрният сектор намалява през миналата година с 2.9%, брутната добавена стойност на индустриалният сектор се свива с 8.1%. Секторът на услугите бележи спад с 1.5%.
Разходите за индивидуално потребление намаляват с 5.9%, а инвестициите в основен капитал – с 24.9%. Външнотърговското салдо е отрицателно и представлява 9.1% от номиналния обем на БВП. Това е единствената положителна новина от данни. През 2008 година дефицитът по салдото бе 23% от БВП. За 2009 г. износът на стоки и услуги намалява с 10%, а вносът с 21.8%.
Една от целите на правителството през следващите месеци ще бъде да убеди Европейската централна банка и страните от еврозоната е, че ще успее да задържи този дефицит на сравнително ниски нива. Това е едно от важните условия за приемането на България във валутния механизъм ERM II или т.нар. "чакалня" за еврозоната.
Данните показват още, че аграрният сектор определя 4.4% от структурата на БВП. Относителният дял на индустриалния сектор е 26.9%, а секторът на услугите заема най-голяма част – 68.7%.
