Екзалтиран, настръхнал, назидателен и заплашителен, Бойко Борисов днес направи опит да отмести прожектора от себе си и да го насочи към неизвестно бъдеще и още по-неизвестно Велико народно събрание.
В своето обръщение премиерът слънце обвини всички : юмрука на президента, гласа на протестиращите и опозицията, обвини ретроградния Меркурий, земя и небо, но себе си - не. Нито веднъж за нищо. До каквото се е докоснал той, всичко е станало на злато.
Нито веднъж менторският му и обиден тон не трепна и не поиска извинение. За него няма недоволство срещу несвършващото му авторитарно управление, а метеж, барикади, бесилки и вериги срещу извънземните, които дерибействат в България.
Като предлага Велико народно събрание, Бойко Борисов се опитва да изрита топката извън игрището на личната му оставка, отговорност и възмездие и се заиграва с идеи и време, главно с време.
Щял да подаде оставка той, а не правителството му, когато Парламентът вземе решение за свикване на Велико народно събрание. Колко удобно и хитро и колко обтекаемо. Ама
Великото народно събрание може и никога да не стане, а той вече винаги ще казва:"Аз предложих, аз мислех за бъдещето, ама те..."
Очаквам след някой друг ден този гений на парламентаризма да предложи Велико народно събрание за конституция на Марс.
Така наречените от премиера "отговорни решения" не са нищо друго освен политическа димка и опит да се напазарува време за още далавери.
Оставка и възмездие! После всичко останало.
Николай Милчев
