Предложението за избор на 200 депутати пропорционално и 200 мажоритарно за Велико народно събрание означава промени в Изборния кодекс. Това каза в интервю за предаването „Преди всички“ по БНР Ваня Нушева, преподавател по избирателни системи и избирателна администрация в Катедра „Публична администрация“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
„Действащият Изборен кодекс определя, че изборите се провеждат по пропорционална избирателна система, включително и за тези 400 депутати от Великото народно събрание. Това са действащите правила.“
Нушева уточни, че трябва да бъде извършено и райониране, защото обособяването на 200 едномандатни избирателни района е задължително условие в този случай. ЦИК въз основа на наличните статистически и демографски данни преди голямото преброяване догодина би следвало да предложи райониране в едномандатни и прерайониране в многомандатни избирателни райони. „Това е сложна реформа, която може да създаде много конфликти и много напрежение“, предупреди преподавателят.
За мен е необяснимо защо точно избирателната система би следвало да се променя, ако евентуално се стигне до избори за ВНС, подчерта в анализа си Ваня Нушева.
Ефектът от мажоритарна избирателна система или от механичното включване на мажоритарни мандати в смесена избирателна система за експертите е ясен, посочи Нушева пред "Хоризонт".
„На първо място ефектът е печелене на допълнителни мандати за водещата партия или за водещите една-две големи политически партии. Това е първият пряк ефект – допълнително предоставяне на бонус на големите политически партии. На второ място – това е увеличаването на непредставеността на по-големи групи от избиратели. При състезание в едномандатен избирателен район на практика само първият, който печели мнозинството от гласовете, е представен в парламента. Потенциално половината от избирателите, които са гласували за останалите кандидати, остават непредставени. Това е големият дефицит, големият проблем при мажоритарните системи или при механичното включване на мажоритарни елементи в избирателната система, каквото се предлага. Разбира се и по-голямото затруднение за влизане в парламента за малки политически партии, за нововъзникнали партии или за независими кандидати. Това е също много ясен ефект. Това са трите големи негативни ефекта.“
Като позитивен ефект Нушева открои по-лесното формиране на мнозинства, които могат да излъчват законодателни решения или да излъчват правителства.
Относно намаляването на броя на мандатите от 400 на 280 за ВНС и от 240 на 120 за обикновено народно събрание Ваня Нушева обясни:
„Ако в момента ние имаме 240 мандата в НС и 6 838 000 избиратели, то за влизане в парламента на 1 кандидат биха били необходими около 29 хиляди гласа. Ако броят на мандатите в един парламент се намали на 120, тогава са необходими 57 хиляди гласа за преодоляване на бариерата и за влизане в парламента. Давате си сметка, че това на практика увеличава единната норма на представителство в парламента и потенциално води до затруднения за по-голяма част от политическите партии. Тоест предложените промени по отношение на избирателните системи могат да се изразят в едно ограничаване на политическия плурализъм и по-трудно представяне на избирателя в парламента.“
Кодексът на добрите практики на Венецианската комисия като консултативен орган на Съвета на Европа определя като недопустимо извършването на съществени промени в избирателните системи поне година преди избори, коментира Нушева. „Съществени правила не могат да се променят в движение тогава, когато изборите предстоят. Особен акцент е поставен на въпроса за избирателните системи."
Експертната общност продължава да настоява за създаването на избирателен регистър, какъвто страната ни все още няма, припомни Ваня Нушева.
