Общо между България и Беларус е търсенето на различни видове инструменти за отклоняване на вниманието и на политическия процес от страна на управляващите... В България и в Беларус позицията е една и съща - недоверие в изборите и в управлението... И при Борисов, и при Лукашенко виждаме граничещи с паниката политически реакции.
Така бившият вицепремиер и бивш социален министър Ивайло Калфин коментира политическата криза не само у нас, но и в Беларус.
ФрогНюз припомня, че още вчера се появиха подозрителни паралели между протестите в Минск и София. У нас гражданското недоволство днес навлезе в 41-вия си ден, а в Беларус протестите се разгоряха преди малко повече от седмица. Гражданите в Минск се обявиха против режима на преизбрания за пореден път държавен глава Александър Лукашенко, който успя да спечели 80% от вота. Смята се, че изборите са били манипулирани.
Протестите обаче доведоха до сблъсъци с полицията. Имаше хиляди задържани, стотици бяха ранени, а протестите взеха и жертви.
Лукашенко обаче заяви - ще си тръгне, но едва след промени в Конституцията.
Точно това чухме и от страна на кабинета “Борисов 3.2”. Вчера бе внесен проектът за измененията на основния закон, а заявката за това даде премиерът още в петък, когато заяви, че ще предложат свикване на Велико народно събрание. Анализатори обаче твърдят, че това е опит за печелене на време и законови промени, които няма да обслужват интересите на народа.
“Трайното решение на ситуацията в Беларус може да бъде решено отвътре. Стига хората да имат възможност за честна и свободна форма за изразяване на волята“, посочи Калфин.
Той подчерта, че „предложенията за нова Конституция са политически процес, който няма аргументи, а юридически са изключително уязвими“.
В сряда предстои среща на върха в ЕС, на която ситуацията в Минск ще бъде обсъдена. Според Калфин позиция на лидерите ще има и тя ще прозвучи “тежко и силно”.
“Не трябва да надценяваме ролята на Европейския съюз, той няма да реши проблемите на Беларус, но е важно да излезе с позиция“, заяви Калфин, който допълни, че Русия следи с особено внимание това, което се случва в съседните й държави. Ролята на Кремъл няма да бъде пасивна.
