Както всеки път казвам, категорично не одобрявам насилието. Провокирано или не. Всеки насилник използва провокацията като оправдание за насилие. Няма оправдание. Лично решение и лична отговорност на всеки е дали да прояви насилие, макар и скрит зад масовата психология на тълпата.
Не знам как да коментирам действията на жената, която с децата си целенасочено на два пъти тръгва да гази хора. Изнервена или не, никой няма право да гази хора по улиците. Категорично не одобрявам подобно насилие.
Но тъжното е, че има още един вид насилие, което понякога остава скрито. Категорично не одобрявам и гадното и подмолно насилие на полицията и политиците над хората. Ние плащаме заплатите на полицаите и политиците. Къде са те?
Органите на реда нямат право да се правят, че нищо не се случва. Полицията има само два начина, по които да разгледа протестиращите:
1. Протестиращите са нарушители. Следователно полицията трябва да вземе мерки и да опази останалите хора от тези нарушители.
или
2. Протестиращите имат право на протест. Тогава полицията трябва да ги пази от агресията на останалите хора.
Няма вариант, в който полицията просто си тръгва. Няма.
За пореден път политическата класа и управляващите изправят една група хора срещу друга. За да потриват доволно ръце и да ги оставят да се избият. И след това да слезнат като арбитри между двете групи. Това е гнусният модел, който трябва да се махне.
Политиците и администрацията не са арбитри между хората. А са служители, които трябва да си изпълняват задълженията. Иначе, ако не им се работи, да се махат.
Оставка.
Facebook, Любомир Аламанов
