Вчера в поройният дъжд, след като укрепихме палатките и шатрите, решихме да се подслоним под колоните на Министерски съвет. Седнахме кротко и не след дълго дойде представител на жандармерията и ни каза: ”Ай бегайте си у палатките, немате работа тука.” Отказахме, разбира се. Беше извикано подкрепление.
За нас, не за останалите 10 човека, които в този момент бяха под колоните или преминаваха под тях. Само за нас. дойдоха 7-8 жандармериста и ни казаха да се махаме - полицейско разпореждане. Отказахме. Тогава казаха да се поставим в тяхно положение... Ей Боже! Жал ми стана за тези хора. Не защото ще ги накажат, ако не ни махнат, а защото са жалки. Готови бяха да ни изгонят със сила в името да пазят една празна сграда от едни мирни граждани. Отнесоха се с нас като с отрепки, а не като с хора. Жал ми стана за тях, честно.
Ние протестиращите сме безделници, нещастници, лумпени бездомници, тиня, отрепки. Нямаме работа да вървим по улиците на града, да се скрием на сухо, според жандармеристите имаме право да си седим вкъщи или да си седим в палатките - никъде другаде.
По този случай публикувам част от надписа гравиран в бронз в основите на статуята на Свободата:
"Дайте ми вашите уморени, вашите бедни,
Вашите сгушени множества, копнеещи да дишат свободно,
Злощастните отхвърлени от вашите изобилни брегове,
Изпратете ги - бездомни, подмятани от бурята - на мен.
Вдигам светилника си до златната врата!"
Гледате ни - подмятани от бурята, сгушени под палатките, уморени, бездомни. И си мислите, че сме като вас. Не, ние копнеем да дишаме свободно. Това, което не виждате, овчедушни жандармеристи е, че протеста ни е пленена мълния, в сърцето ни - огън. Няма да се откажем. Свобода!
#НиеСмеБурята, #Оставка
Никола Вапцаров, Фейсбук
