6 март бележи началото на един особен момент в живота на всеки българин - времето, когато се подготвят за спасителното възкресение на Христос. Тогава заедно със съживяването на природата, у него се ражда и нова вяра в безкрайността на живота в пределите на един друг свят, който ние не познаваме, но вярваме, че съществува.
Негово начало е църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от нашия народ Сирни Заговезни, Сирница или Прошка (6 март). Отбелязва се седем седмици преди Великден и затова няма постоянна дата в календара. А ритуалите, свързани с него, поставят началото на най-дългия, великденския пост.
По стар обичай в навечерието на празника се събират целия род в дома най-възрастните. Нарежда се празнична трапеза, на която домакинята слага постни ястия, обреден хляб с мая, сварени бели яйци и бяла халва с орехи.
След празничната вечеря започва най-веселата част на празника, свързан с обичая “ласкане”. Стопанката връзва на вълнен конец, закачен на тавана, последователно бяло яйце и парченце бяла халва.
Около софрата сядат на колене всички деца, с ръце зад гърба. Дамакинът люлее яйцето, а след него – халвата, а през това време малчуганите се стремят да ги хванат с уста. Хората вярват, че този който успее да захапе яйцето или халвата – ще е здрав и късметлия през годината.
След ритуала вълненият конец се изгоря, а пепелта, заедно с черупките на яйцата, се пазят като лек против болести и магии.
Преди да си тръгне младите искат прошка от по-възрастни си родители и близки.
Мъжете гърмят в двора на къщите с пушки, за да оповестят началото на поста.
На сутринта децата и младежите събират хвойнови клони, които трупат на големи клади на най- високите места в селището. След залез слънце кладите се запалват. Около тях се събират млади и стари. Играят около ритуалния огън и го прескачат по три пъти, за да няма бълхи по хората и добитъка, за да не бие градушка по лозята и градините, за да е здрава и плодовите година.
