В епичните усилия, които г-н Бойко Борисов и компания полагат, за да удържат властта си, има един огромен, истински огромен проблем. И той е, че те не ни предлагат нищо повече от удължаване на настоящето. А винаги става въпрос за бъдеще.
Цялото това писане на конституции, свикване на велики народни събрания, кръстене по телевизора и раздаване на пари през телевизора, има една-единствена цел - да направи настоящето ни неприемливо дълго.
В просташкото поведение на министър-председателя няма бъдеще. В агентурната истерия на Георги Марков няма бъдеще. В Бареков няма бъдеще. В съживяването на Яне Янев няма бъдеще. В неграмотността на Цвета Караянчева няма бъдеще. В Десислава Атанасова няма бъдеще. В Деница Сачева, която мисли за нормално премиер да държи пистолет на нощното си шкафче, също няма бъдеще. В ретгроградните разбирания на Каракачанов няма бъдеще. В Гешев няма бъдеще. Във Валери Симеонов няма бъдеще.
Тези хора не са нищо повече от най-обикновено, потънало в мрак настояще.
Вие, наистина, може ли да си представите как "Томето", дето е чувал как се набива, и дето толкова години не може да въведе машинно гласуване, а за електронно да не говорим, да прави бъдеще? Представяте ли си как Дариткова е символ на парламентаризъм? Представяте ли си Марияна Николова, която не може да върже пет приказки, да направи стратегия за развитието на туризма, която да има общо с бъдещето?
Представяте ли си тези хора, които се хвалят, че сме в "чакалнята" (където трябваше да бъдем преди пет години), да са способни да се впишат в бъдещето?
Г-н Борисов е човек на миналото. Миналото с БКП, с Бай Тошо и "СИК". И това, което може да ни даде с оная раздаваща ръчица през телевизора, е просто едно замръзване в настоящето. В което можеш да не споменаваш "Осемте Джуджета", да не коментираш записи и чекмеджета и да раздаваш твое си, собствено правосъдие през медиите.
Само че, големият свят се върти. И ние, като нация, не можем да си позволим да спрем, за да може Бойко Борисов да си играе на държава.
#оставкамутри
Facebook, Мартин Димитров