Нашето море е прекрасно, но е клоака, защото е обсебено от хора, които са не просто алчни - те са ТЪПИ. Те не знаят как да правят бизнес. Те не знаят как да развиват бизнес. Те ТРЯБВА да фалират, трябва да отидат под водата ВСИЧКИТЕ. За да тогава, евентуално, да дойде нещо ново, което да може и да пази, чисти и облагородява, освен да бучне един чадър в пясъка, да закеси до него с бухалката и да чака да му капят от небето пачки.
С таз констатация завършва разказът на Малена Шейтанова, която разказва за краткия си престой на родното черноморие пред дни. Ето какво споделя тя:
ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ: СЛАДЪК ЖИВОТ, СЕЛЯНИЯ И ТЕЖКА МУТРАФОНИЯ
Ден 1: Многовековни миди, мръсотия и сигaнски катун, разположен под стряхата на крайбрежния ресторант в една от малкото свободни зони. Шезлонгичадър = 6 лв. Супер!
Влизане в морето - през квадратче 2/2 пред вишката на спасителя.
WTF?! Ще се търси друг плаж...
Ден 2: Преместваме се през 2 буни (= още купища миди, по които си режеш краката, боклуци и свободна зона тип катун - преминаването е угнетително - тия лежат и плажуват върху това... Всички мерки се спазват на ниво - отстояние до 20 см. между отделните плажуващи в катуна и тяхната челяд).
Стигаме буна 3, където намираме няколко свободни шезлонга под съдран чадър и счупена масичка, но пък плажът и моерто са супер. Настаняваме се в очакване някой да ни събере 6-те левчета такса.
Докато съм си съблякла горнището и го изстисквам, а Боби е във водата, ме наобикалят две дебеловрати мутри и ми подвикват отдалеч "ВИЕ ОТ КОЙ ХОТЕЛ СТЕ?"
"А това какво значение има?" - питам аз в недоумение - достатъчно недосетлива и зле свикната от плажовете на Испания, Гърция и вся астальная европейская сволач...
Оказва се, че след като не съм клиент на хотел DOLCE VITA, не мога да заемам шезлонга, който вече съм заела.
"Къде го пише това" - питам аз в искрено недоумение
"Ей там" - сочи неопределеното въздушно пространство мутра 1 (по-младичката, която беше изпратена да "парламентьорства" незабавното ми изнасяне от плажа).
"А вие какви сте" - не следва отговор, нито легитимация - "Извинете, но така всеки може да се появи и да твърди всичко" - упорствам аз, зле разглезена от безсмислените и непонятни принципи на правната професия.
" Не може да дойде всеки!" тежко отвръща мутра 2 (по-старичкият), видимо изгубил търпение от безсмислието на този интелектуален сблъсък, в който не се чувства в силата си, "ХОДЕТЕ, ЧЕТЕТЕ, ОГРАМОТЯВАЙТЕ СЕ КОЕ НА КОГО Е! АКО МОЖЕТЕ ДА ЧЕТЕТЕ. Като не можете - слушайте какво ви се казва! И да не ви виждам повече!"
Скоростно намирам в нета хотел Долче Вита, звъня и питам, "Тези чадъри ваши ли са наистина, защото никъде не откривам обозначение по и около тях, а две мутри дойдоха да се саморазправят с мен?"
Рецепционистката - или каквато дама, по-опитна в работата с клиенти отговаряше, се извини за подхода и потвърди, че, да, чадърите са техни и не може да плажуваме на тях. И не, не може да заплатим за ползването им - нищо че в момента са заети на не повече от 30%".
Изнасяме се към следващите две зони, които отново са заети с чадърошезлонгие - този път, заето напълно. Казват ни, че са безплатни (да, нали!), ако си намерим свободен. Свободен няма.
Беж обратно до другия край на града за чадър. Купуваме чадър и се връщаме обратно до другия край. Намираме малка, прекрасна ивица. На входа ѝ стои грамадна табела, указваща принадлежността на тази ивица към Хотел Лотус. Шезлонги и чадъри няма....
Ден 3: Настаняваме се на ивицата на хотел Лотус в очакване да се появи поредната мутра да ни изгони и от там. Никой не идва, но и хора няма - навярно са попребили 2ма 3ма и се е разчуло, за да седи целият плаж в катуна, а чудната ивица - празна. На връщане минаваме покрай алеите на множество грамадни, затворени и саморазпадащи се хотели на 1-ва линия (това са 100% от хотелите на цялата тази плажна ивица). Сред тях и въпросния хотел Лотус - също затворен.
Попадаме в чудно красив и изненадващо чист парк. Изненадващо, защото всички алеи и изобилни гористи местности в региона са БЕЗУМНО, умопомрачитело замърсени в торбички, шишенца, кърпички и познатия цивилизационен пейзаж.
Оказва се, че през този така красив и чист парк (в който няма пукнат човек) може да излезем много по-близо и удобно до хотела си.
Да, ама не.
След 20 мин. ходене покрай непрекъсната, около 4-метрова ограда, с която е заграден целият парк от всякакви външни пътища, стигаме до портал тип министерска резиденция или мутро(до)гански палат. С жива охрана - още вратове, със слушалки.
Вече усещаме как ще ни арестуват сигурно...
"Извинете, загубихме се, може ли да ни отворите да излезем".
"Не може да се влиза оттук" - отговаря униформеният, в чиито служебни задължения не влиза мисленето (ама ние искаме да излезем?!) - "Затвореное. Имаме уговорка само за гости на хотел Dolce Vita."
Стига бе...Цял парк и целият плаж, който за нещо става - е затворен за гости на хотел Долче Вита?..
Ден 4: Отиваме на плаж в обратния край на града - шезлонгичадъри за общо ползване, плаж тип Cacao beach, музика, джуки, кон до коня - юнак до юнака (но поне не ни е страх че ще ни гонят/бият/арестуват).
30 мин. след като сме се настанили и сме си платили, централното мутренско заведение "Мохито" надува децибелите. Ама НАДУВА долби съраунд 6Д аймакс - така че да чувстваш баса как ти нанася крушета по диафрагмата "ДУЦА-ЛУЦА" - даже докато плуваш в морето . Ние сме на поне 200 м. дистанция от въпросното място. Поне!
Отивам на бара да помоля МАЛКО да намалят децибелите.
Те ми отговарят с насмешка, че не могат да намалят децибелите, защото това е заведение. Съображения като "Озвучавайте си заведението, а не цялата плажна ивица тогава - никой не е длъжен да търпи тези децибели на 300 метра от вас!"
Положението е "Гледай си работата и като не ти изнася - се омитай!"
Намирам продавача на 6-левовите билетчета за шезлонгочадърите и моля за съдействие - "Това все пак е вашият плаж, вие събирате пари за това, редно е да осигурите някакъв базисен комфорт"
"Ами, аз само събирам пари, какво да направя?! То е всеки ден така!" свива ръце недоумяващият плажен касиер.
"Ами, оплачете се"
"Ами, оплаквали сме се, няма полза" - свиваръце и продължава да обикаля човекът.
ЗВЪНЯ НА ЦЕНТЪР 112.
"Госпожа, часът е двадесет минути преди четиринадесет. Няма как да пратя някой да прави забележка за силна музика" - отговаря поредният компетент по право и норми на шумово замърсяване от другата страна на линията.
"Колкото и часът да е - ИМА МАКСИМАЛНО ДОПУСТИМИ НОРМИ на шума! Тук сме около 2000 души на този плаж, които не можем да си чуем приказката на плажа (и в морето се чува яко, дори с плуване не можеш да избягаш).
Тя се свързва с 5-то районно, след което ми казва, че ще пратят кола да вземе мерки.
Чакам 40 мин. Промяна няма. Абсолютно никаква. Изнасяме се.
Има и още много, които ще спестя.
И сега ВНИМАНИЕ!❗️
Целият този лабиринт от буни с красиви "частни" плажове и затворен "частен" парк с ограда и портал с бухалки, прави невъзможнен достъпът до тях от където и да било. Единствената причина да можем да се доберем до тях - е в малък отвор в ръждивата ограда, с която е затворен плажа с шезлонгочадърите за 6 лева и отворена желязна врата, оставена да зее отключена до тях.
Без този достъп, всичките тези плажове и алеи зад тях са ни отрязани изобщо да стъпим на тях - дори да се разхождаме. Стоим си на двуметровата зона за плуване или на Какаобийча с ДУЦА-ЛУЦАта, затворени като пилци в кафез и цялата зона южно от този катунен мармалад остава де юре свободна - де факто - напълно непристъпна.
Което и допускам, че ще напоравят...
Съгласно Закон за устройството на черноморското крайбрежие, концесионерът е длъжен да осигури общодостъпен, безплатен и безпрепятствен достъп до плажа. Съответно предвидени санкции за неизпълнение...
Явно този, който е вдигнал ръждива 4-метрова ограда в края на "оборския плаж", не е възнамерявал да спазва тези правила - нито се е страхувал от санкции.
Пиша всичко това заради две неща:
1. Проблемите на нашето Черноморие не започват, нито свършват с Росенец - на практика синдромът Росенец е масов и повсеместен - той е даденост, която приемат мълчаливо и от десетилетия всички местни и обърканите туристи, дошли да изтресат едно състояние, за да консумират това.
Говорейки за състояние - порция цаца на крайбтежно ресторантче в така описаната атмосфера се предлага за 10 лева. Пържола - 30.
Плажът, вкл. цялата плажна ивица, е изключителна държавна собственост. Няма частни плаживе! Няма хотелски плажове! Има концесии за отдаването на тази публична собственост - която принадлежи на мен и на теб точно толкова, колкото на всеки варненец и всеки златно песъчанин, и не по-малко, отколкото принадлежи на хотел Долче Вита или което и да е местно мутренско образувание.
Можеш да вземеш на концесия плажа - това значи, да го чистиш (целия, не само платената зона), и да отделиш определена зона за общо ползване на шезлонги, чадъри, шатри и други красоти, до които всеки да има достъп срещу заплащане.
Това затваряне на плажове към хотели - и то не на някакви малки ивички, а на 100% от всичко, което изобщо е годно за ползване от хора - за да стоят тези плажове и шезлонги празни, докато всички туристи се блъскат на два квадрата пясък и боклуци в равни пропорции - това не съм го виждала нито на Майорка, Нито на Ибиса, нито на Форментера, нито в континентална Испания, нито в Гърция, нито на Ривиерата.
Това си е български мутрафонски специалитет, плод на тежки корупционни зависимости и очевидно заобикаляне на закона.
ТОВА Е НАША ОБЩА ВИНА!
Фактът, че го търпим, мълчим и си затваряме очите!
2. Понеже все Русия и Путин са ни виновни за всичко, да ви кажа аз пък за какво са ни виновни руснаците. Виновни са за това, че идват в тази кочина, създадена от черноморските мутри, плащат и консумират това, което ние не бихме и изплюли. И правейки го, наливат в почти напълно разорената, но все още работеща мелница на родното черноморие, обладано от 2 до 3 местни мутробоса. Докато ние почиваме в Гърция, за да ни е по-готино.
Не ни е - за тях ние винаги ще сме втора категория! Ето - сега искат от всеки един от нас да доказва, че няма сестра - за да го пуснат на границата въобще!
Нашето море е прекрасно, но е клоака, защото е обсебено от хора, които са не просто алчни - те са ТЪПИ. Те не знаят как да правят бизнес. Те не знаят как да развиват бизнес. Те са ефективни в туристическото обслужване и поддръжката на природни блага колкото ято скакалци - и малко повече.
Те ТРЯБВА да фалират, трябва да отидат под водата ВСИЧКИТЕ. За да тогава, евентуално, да дойде нещо ново, което да може и да пази, чисти и облагородява, освен да бучне един чадър в пясъка, да закеси до него с бухалката и да чака да му капят от небето пачки.
Тъжна, страшна българска реалност!!!
Малена Шейтанова, Фейсбук
