Всеизвестен факт е, че Кралство Швеция е една от най- културните и цивилизовани страни в ЕС. А и самите шведи, както останалите скандинавци са направили твърде много, за да подобрят качеството на своя живот. Всъщност, това може да се каже и да останалите скандинавски страни, които могат да бъдат модел за нас. Ще спомена само, че на един българин годишно купува по половин книга / тоест една на две години/, докато финландците само...18!
Разбира се, разликата в манталитета между нас и скандинавците, тук, конкретно, на шведите и българите е наистина огромна, но работата не е само в това, нали? Но тъй като думата ни е за шведските депутати, нека да кажем нещо за тях.
Смисълът на демокрацията, знаем, е да изберем „най- добрите сред равните” и да им поверим юздите на управлението. При шведите се оказва, че съумяват да избират „най- добрите сред равните”, без тези избраници да се превръщат в някакъв самозван, алчен, корумпиран и нагъл „елит”, както се получава, за съжаление, вече 30 години у нас. Шведските народни избраници са просто нормални честни хора с мисия и чувство за дълг пред своите избиратели и нищо повече. Не са някакъв „елит”.
„Ние сме обикновени граждани. Не се нуждаем от никакви парламентарни привилегии. Обидно е да искаме такива! Нашата задача е просто да представяме гражданите и да познаваме добре действителността, в която те живеят. Да представяме гражданите – това само по себе си е една много важна привилегия, доколкото е възможно да влияем на развитието на страната ни,” – каза в интервю членът на Социалдемократическата партия, депутатът пер Арне Хокасон.
Парламентът на Стокхолм притежава само три автомобила: за председателя, премиера и техните заместници. Колите се използват само за официални случаи. Всички депутати отиват на работа с обществения транспорт. За целта държавата им отпуска ежегодно определена сума.
Само премиерът има право да ползва служебен автомобил, който се поддържа от държавната служба за безопасност. Разбира се, всеки депутат може да помоли администрацията на Парламента за кола, ако за това има сериозна причина. Народните избраници по принцип не използват и таксита, освен в спешни случаи.
До 1957 година шведските депутати не са получавали за работата си и стотинка, но след това било решено да се изплащат заплати. Сега месечната заплата там е 40 000 крони, което е съпоставимо със заплатата на редови учител в началните класове.
Депутатите няма право сами да определят, индексират и гласуват заплатите си. За целта там има независим тричленен комитет, извън Парламента, в който влизат председател, в качеството на съдия, и още двама членове, като за целта се избират независими журналисти или пенсионирани държавни чиновници.
На членовете на Шведския парламент се предоставят скромни държавни квартири. Това са гарсониери от 45 кв м., където обикновено стаята служи едновременно за спалня и гостна. Обслужването на квартирите е работа на самите депутати / чистачки и камериерки няма!/. Администрацията на Парламента е длъжна веднъж годишно да осигурява основното почистване и ремонтни дейности. Квартирата е предназначена само за члена на Парламента. Неговото семейство няма право да живее там безплатно. Дори за нощувка на близък човек, депутатът трябва да заплати за това на държавата.
В сградата на Парламента на Стокхолм няма ресторант, а бюфет и столова без келнери. Всеки депутат се обслужва само, като след това е длъжен да върне използваната от него посуда на мястото като преди това я измие!
Невъзможно е депутат като посети ресторант, да обядва или вечеря с държавни пари!
Нито един депутат в Стокхолм няма право на секретарка или асистент. Всяка партия получава от държавата определена, не много голяма сума за формирането на общ партиен секретариат в помощ на своите избраници.
Нито един от членовете на партията не може да привлече за лична помощ и услуги член на секретариата, което означава, че шведските депутати сами си съставят програмата за деня, седмицата и месеца, сами си насрочват срещите и сами сервират кафето на своите гости. За пожизнени пенсии на бивши политици, депутати, министри в Швеция не може и дума да става!
На бившите депутати, които не са на работа, се изплаща помощ в размер от 85 на сто от неговата заплата в продължение само на две години. Но за да получиш тази сума и през втората година, ще трябва да докажеш, че все още не си на друга работа.
Регионалните политици в Швеция не получават нито заплати, нито пенсии.
В Швеция се счита, че да работиш за държавата е дълг, мисия, въпрос на чест, а не начин за лично обогатяване и придобиване на влияние....
Е, ние, в България, сме май не от Европа, а от друга планета...
Ще оставя текста без коментар. Спомням си само как предната ни председателка Ц.Ц. отиде на курорт в Евсиноград, с камериерка, шофьор и личен готвач, защото нещо не й харесвала кухнята в двореца...
А сегашната госпожа от Кърджали заяви направо: „Ние не сме обикновени хора, ние имаме други нужди...” Да не говорим за заплатите и добавките, които се индексират на всеки три месеца, дори по време на кризи и пандемия... Алчността и наглостта на повечето от нашите „ народни натрапници” е наистина пословична!
Огнян Стамболиев
