Докато слушах мрън-мрън-а от трибуната на Съвещанието, едно усещане не ми даваше мира. Усещане, което броди из държавата. Усещане за прокуратура.
1. Усещане, че трябва да има покритие между думи и реалност. А не да се чувстваме като в театър на абсурда.
2. Усещане, че трябва да могат да излагат добре мислите си. Ясно, структурирано, с доводи. Все пак това им е едно от основните длъжностни характеристики. А не да сричат от листчета.
3. Усещане, че трябва да има работеща прокуратура. А не избирателно работеща прокуратура.
4. Усещане, че акцент за възмущение се постави върху червена боя по сграда. А не върху липсващи 700 милиона в държавния бюджет.
5. Усещане, че ни се карат, защото сме си позволили да сме недоволни. Нищо, че им плащаме заплатите да пазят реда.
6. Усещане, че хората не са защитени в собствената си държава.
7. Усещане, че трябва да се разследват едни записи. А не само кой ги е направил.
8. Усещане, че трябва да се публикуват всички записи и разговори. Или нито един. А не който им е удобен в момента.
9. Усещане, че трябва да се разследва как огромен обществен ресурс се „раздава“ без обществени поръчки или с нагласени такива.
10. Усещане, че от прокурорски разследвания изтича информация към определени сайтове и никой не разследва как става това.
11. Усещане, че няма как да се накара Главния прокурор да разследва някого, ако той просто не иска.
12. Усещане, че не се разследва бивш министър, който ден след напускането си прави консултантски бизнес в областта на министерстването си. Което е забранено от Закона за конфликт на интереси.
13. Усещане, че няма как човек да се защити, ако прокурори участват в активно мероприятие и му съсипват живота.
14. Усещане, че някои Специализирани органи опасно се приближават до ударни бригади.
15. Усещане, че някои ударни бригади и охранителни фирми изобщо не се разследват.
16. Усещане, че все повече хора споделят как им се взима бизнеса.
17. Усещане, че се говори за независимост. А се усеща като недосегаемост.
18. Усещане, че прокурорите не дават да се променя закона. Независимо дали е добър или не. Но говорят за разделение на властите в същото време.
19. Усещане, че прокуратурата се изживява като отделен самостоятелен политически играч.
20. Усещане, че се върнахме в мутренските години. Но на едно по-високо ниво.
21. Усещане, че ни правят на маймуни.
Усещане, че са ни превзели държавата.
Ама само усещане. Нещо чувствителни сме станали. Нали така, братиньо?
Facebook, Любомир Аламанов
