Едно от обясненията защо не сме изчезнали като народ след османското завоевание е това, че сме били овладели изцяло средата, в която сме живели. Защото сме утвърждавали присъствието си в нея в продължение на векове. Станали сме едно и също с природата, със земята си. Какво се случва в последните години и особено в последната година, обаче?
Първо – напуснахме селата и малките градове и се пренесохме в големите градове и чуждите държави, защото почти всички предприятия и възможности за работа в малките градове и села бяха унищожени. Първа предпоставка за изчезване.
Второ – напуснахме езика си и насърчихме така нареченото перфектно изучаване на водещите европейски езици още от детската градина. И превърнахме това изучаване във важно условие за просперитет и успех.
Едновременно с това напуснахме погледите си напред и се пренесохме в късогледството на собствения си бит. Та кому са нужни духовни хоризонти, след като един апартамент и един джип ни стигат? А после:
- Напуснахме срещите си и пренесохме общуването си в мобилните си телефони и компютрите си.
- Напуснахме работата си и я пренесохме като дистанционна в домовете си.
- Напуснахме идеите си и се пренесохме в страховете си за оцеляване.
- Напуснахме имената си и се пренесохме в цифри като заразени, починали и оздравели от корона вирус.
Студентите напуснаха университетските аудитории, децата напуснаха училищните класни стаи и така сме на път да счупим изцяло крехкия механизъм, чрез който векове наред сме изграждали принадлежност към нашата си земя, към нашия си свят. Всичко казано по-горе са причини, поради които според мен се е стигнало и до това управление, което имаме в момента. И до липсата на достатъчно сили, с които да му се противопоставим и да изградим нов политически ред. Защото, когато хората напускат територията си – природна и духовна, винаги идват завоевателите – свои и чужди.
Магдалена Абаджиева
