Хората във властта, по стар народен обичай, гледат на журналиста или като на някакъв неприятен досадник, който може да развали ”перфектната далавера”, или обратното – на поръчковите медии се гледа като на инструмент за ”имиджово облизване”, разбира се, корупционно, срещу съответни заплащания, на силните на деня. Това заяви пред БНР адв. Михаил Екимджиев.
България е на 111-о място по свобода на медиите в списък от 180 държави. Заплахата за свободата на словото очевидно е видима. Адвокат Михаил Екимджиев, председател на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, коментира още в "Законът и Темида": "Проблемът е многопластов и дискурсът може да бъде воден от много различни перспективи. Но, преди всичко, още неизживени тоталитарни стереотипи, неразбиране от страна властите, правораздавателните и правоохранителните органи, за съжаление, на обществената роля на журналистиката. На журналистиката като посредник между гражданите и държавата, между гражданите и властта.
Многостранни са проблемите. Те са свързани и с отношението на държавата към медиите, и с неефективността на вътрешната саморегулация на медийните гилдии. Основният проблем е липсата на надеждна и последователна политика от страна на държавата чрез законодателната, изпълнителната и съдебната власт, целяща поставяне на еднакви правни и правозащитни стандарти както спрямо нападаните медии, когато се застрашава свободата на словото, така и в случаите, когато се разпространяват фалшиви новини. Също и в случаите, когато се злоупотребява със свободата на словото, за да бъде съсипван медийният образ, съсипвани бизнеси, съсипвана репутация.
Основен проблем е и тази нечистоплътна връзка между властта и някои медии, които традиционно я подкрепят, независимо кой е на власт."
Адвокат Екимджиев коментира конкретния казус с конференцията на ГЕРБ: "Това е парекселанс проява на хулиганство, което е престъпление от общ характер и там прокуратурата би трябвало да се самосезира, а в хода на това дело, което е образувано срeщу извършителите на тези непристойни хулигански действия, ако това дело стигне до съдебна фаза, пострадалият журналист би могъл да предяви т.нар. "граждански иск" за претърпените от него морални и имуществени вреди. За съжаление националните съдилища не оценяват подобаващо моралните вреди, без да се държи сметка за професионалната травма."
Той коментира и европейското законодателство и европейската практика по отношение на агресията върху журналисти: "Няма унифициран правен стандарт от гледна точка на това дали всяко насилие върху журналист трябва да се криминализира, както е например насилието върху длъжностни лица, но общият стандарт, налаган от ЕСПЧ, е, че във всеки случай на насилие върху журналист трябва да има ефикасно разследване, целящо да установи извършителя на престъплението, или пълноценен достъп до съд и справедлив съдебен процес, който да предостави на журналиста (или на съответната медия) право на справедливо обезщетение."
Адв. Екимджиев определи като повсеместно настъплението на популизма, който върви и през фалшивите новини, и през незачитането на авторитети, и през тази криворазбирана свобода да се говори всичко, без оглед на истината, без оглед на авторитета, честта и достойнството на хората. Според него проблемът е глобален и върви именно с този аспект на глобализацията, свързан със социалните мрежи, където всеки е говорител, медия, журналист...
"В България е налице една вакханалия както по отношение на репресиите срещу свободата на словото, така и по отношение на медийните зависимости чрез реклами и други нехигиенични отношения между медии и власти, за съжаление най-трудно предотвратими."
Той коментира и дали има необходимост от нова конституция: "Бих предефинирал мъничко въпроса. Има нужда от някои промени в Конституцията, но категорично няма нужда от нова конституция. Нова конституция се прави, когато има особено съществени, драматични промени в обществените отношения, които налагат промяна в правната рамка, в държавното устройство."
