Не денят Х, не денят на Х фактора дори, който правел хората уникални. Денят Y не се е състоял. Този оплоден с хромозомата на мъжеството. А то е най-дефицитно днес, в омекналото, либерално време на размити ценностти, модалности и отговорност. Всеопрощението и приемането на уродливата подмяна е изчерпано.
Да протестираш е личен избор. Плод на решимостта да отвоюваш каузи и територии на духа. Изборът между това да останеш на място или да се изправиш защото на протест човек стои на краката си и гледа към хоризонта. Избор да отречеш статуквото и да заявиш решмостта си да тръгнеш по нов път, към нова цел с онези, с които не те свързват тъмни интреси, тайни договорки, взаимни жестове. Безкористно. Осъзнато.
Ако децата ни са изпитът, който държим пред Бог, то се оказа, че без да подозираме, докато са пораствали, в залисията как да ги изхраним, изучим и притивостоим на изкушенията на безвремието, маскирано като Хронос, който изяжда децата си сме станали техни ученици. На новите души. Видяхме ги на площада и се слисахме. Толкова красота, светлина, кураж, нормалност и сила, откъде се взеха в малодушното ни, пречупено общество? Апостолите се раждат в най-тъмните времена и попиват светлината от корените, и колкото и да е малко кислорода в публичната атмосфера засияват.
Как да застанем до новият дух, който отрече безсмислието, грозотата, лакомията, тъпотата, безличието? Отиваме ли им? На младите, горди непукитсти, които ако не намерят смисъл тук ще заминат завинаги? Те няма да позволят да ги наричат лумпени, маймуни, стадо, лош мат’рял, тулупи. Те не са наркомани и безделници. И ние не сме или по-скоро, надявам се, не сме забравили че не сме – стадо тулупи спящи до обяд в очакване на подаяния от джипката.
Ние сме изплашени, уморени и заставени да мислим, че няма смисъл да си изхвърлим личния боклук щом кофата пак ще се напълни. Това ли сме, уважаеми съграждани, контейнери за смет? Потребители на смет, вдишващи и издишващи смет, ядящи смет, гласуващи за смет, плащащи за семт със здравето, нервите, критериите, принципите, живота си?
Ще огорчим ли потомците, отричайки се от събудеността им подобно на Йешуа Месията? Ще ги натирим ли да творят Новият ред другаде? Или ще станем Лазар, който се събужда от мъртвите, които погребват своите мъртви и застават до новото съзнание? Новият Йерусалим е в душата на всеки, какво остава за възкресението на справедливата и хуманна държава?!
Аз нямам друго оръжие освен думите, обезвредени и със съмнително действие от преупотреба нахалост. Затова няма да кажа друго на мракобесно упорстващите да управлявят живот ни освен: Тръгвайте си с мир и незабавно! Иначе кротките няма да чакат утеха в отвъдното и ще ви заставят да се махнете. Силите на които служите са победени.
2 септимври идва. Ние ще го придружим ли или ще останем в угнетителното си уединение на нравствено прокажени, низвергнати, забравени и обречени да погиват в мръсотия и мизерията? Събудете се и се сетете, моля Ви, че има и друг начин. Животът изтича и си отиваме един по един, остава само смисъла да бъдеш мъничка искра в паметта на детето си.
Има смисъл само когато не те стиска за гърлото съмнението, че това на което служиш не е истинно, добро, мъдро и красиво. Смелостта е в онзи божествен сперматозоид с който е заченат всеки един от нас. Както звездният прах, който учените установиха, че носим в ДНКто. Време е да спрем да се харесваме „каквито сме“.
Защото не сме подобни на онези, които козируват на началници с неясни стратегии, на човекоподобните, подвластни на инстинктите си за трупане в търбуха, личните сметки и досиетата на еничари и майцепродавци.
Нуждаем се от промяна. Цивилизацията е резултат от неспособността на човека да живее спокойно, казва класикът. Нека направим цивилизационният си избор, този път сами и съзнателно!
Защото сме генетично предопределени да задаваме времетраенето на епохите. А тази на нецивилизовано натрапеният „цивилизационен избор“ умира.
Дали ще изберем да сме част от живота е наше решение.
Дали да сме бабата, която хвърля с изтерзана ръка съчка в кладата на гения или храбрият богомил, който ще изгори за да лумне светлината и да изчезнат сенките – ние решаваме!
Аз ще отида на 2 септември на площада за да се помоля без думи за съвестта си. За да се огледам в очите на събудената тълпа и дано се харесам малко повече. Какво ще стане утре не знам. Знам, че когато днес е угнетилно, тъжно, болно и грозно, трябва да се действа.
Надявам се да се видим на площада и да е бяло. Защото Ботев го е казал най-добре : „Единственият изход от това грозно положение, в което се намира народът, е революцията и то революция народна, незабавна, отчаяна!“
И не слушайте онези, които се бореха с паметниците на комунизма, докато сами се превърнаха в паметници, че няма изход.
Изход има, но винаги се преминава през пустинята а пустиня на някои езици означава и мълчание. Време е да проверим остана ли ни глас.
Дано се видим на 2 септември! Ще ми е гордо и за първи път от много време насам несамотно.
ОСТАВКА!
Пиар експертът Соня Момчилова за Фрог нюз
